Скъпи читатели,

 

продължавайки нашите духовни беседи, този път ще говорим за третата неделя на Великите пости, която се казва „Анараги гираги” (Неделя на Блудния Син). Ако темите от предишните недели бяха от Стария Завет, то тази неделя размишлението ни ще бъде от Новия Завет, по – точно за притчата на Блудния син, която ни разказва евангелистът Лука.

 

 

Тази притча съдържа в себе си почти всички учения на Евангелието и припомня на вярващите по време на Великите пости, изгубения рай – блаженството, пътя към намирането и възстановяването от изпаднало положение.

За да разберем по – добре пътя към намирането на изгубеното блаженство, трябва непременно да обърнем внимание на историята на притчата. Главният герой на притчата е щастливия син от щастливо семейство. Той имаше всички възможности да бъде щастлив: богатство, уважение, почетен баща, хубост и обич от всички. Имаше само една слабост: не обичаше да работи. Но сред богатство, което имаше, той нямаше нужда от това. „Райският му живот” не продължи много. Един ден сатаната изшушука в ухо му и преобърна душата му. Спечели го с удоволствията на този свят и един ден той поиска от баща си своето наследството и замина за далечна страна. Той там се настани в най-скъпия хотел и започна да пропилява парите си с блудници. За кратко време, той спечели много приятели и приятелки, но тези пари не бяха безкрайни и ето, един ден те свършиха. Веднага го напуснаха всички. След няколко дена бе изхвърлен и от хотела полугол, понеже дрехите и бижутата му бяха взети за покриване на сметките. Никой не искаше да общува с него, остана съвсем сам. Тогава, в страната започнаха гладни времена и някогашния богат и щастлив младеж започна да работи като свинар и нямаше дом, затова живееше със свинете. Често дажбата не му стигаше за да се нахрани и тайно ядеше от храната на свинете. В такъв труден момент, младежът започва да си спомня за безгрижния си живот преди да напусне бащиния дом. Малко по малко разбра грешката си и започна да се разкайва. Често мислеше, че непременно трябва да се върне при баща си и да му каже, че е сгрешил пред него и пред небето. Нека той да го вземе като слуга, а не като син.

Още на следващия ден той тръгна на път, и когато бащата видя, че сина му се връща, излезе насреща му. Младежът падна пред краката на баща си и каза: „Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.”, а бащата веднага го изправи и заповядва на слугите си да го заведат в банята, да го облекат с чисти дрехи, да сложат пръстен на пръста му и да заколят угоено теле, да организират веселба, „защото този мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери.”

 

Докато всички се веселяха, от полето дойде големия син на богатия, който цял живот кротко работеше и винаги беше до баща си. Когато разбра от слугите, какво се случва вътре в къщата, се ядоса и не поиска да влезе. Когато бащата разбра, излез вън, където големия син ядоса каза на баща си: „ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж не престъпих твоя заповед; на мен никога козле дори не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.” Бащата му отговори: „чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.” (Лука 15:11-32)

 

За съжаление тази история завършва тук и не става ясно, дали големия син се присъединява към радостта? Тази притча е съставен от две части. Първата част е до завръщането на блудния син, а втората част – завръщането на големия син от полето и нежеланието му да влезе в къщи.

Сатаната, който излъга Адам и Ева и взе от тях щастието, ставайки причина за много мъчение, този път излъга богатия и щастливия младеж и взе от него щастието и му причини много мъчения. Същият повлия и на големия син, открадна и неговото щастие и постави завист в сърцето му. Ако ние мислим, че историята на Адам и Ева е само един исторически факт, който е преминал и ние няма как да повторим грешката на прародителите ни, то Иисус с тази притча показва, че всяка секунда тази история се повтаря. Всеки един от нас може да бъде един от героите на тази притча: или малкия син, или големия син, които и двамата като Адам загубиха щастието си, „райския живот”. Тук въпросът е, кои бяха грешките на двамата синове? Как те попаднаха в това състояние? Нали отначало и двамата повдигаха справедливи искания. Единият искаше своето наследство, големият искаше да защити „правата” си.

 

Нашите обяснение ще започнем от малкия син. Неговата вина бе в това, че когато получи наследството си, го пропиля с блудниците. Той злоупотреби с това наследство. Злоупотребяването на наследството е голям грях, защото за създаването му той не бе се потрудил, не се бе изпотил, а за създаването му са работили хиляди хора. Ето тук е най-големия грях на малкия син. Той никога не бе работил, никога не се бе изпотил за да постигне нещо, винаги е живял под крилото на баща си. Когато той взе наследството си, което по човешко право бе негово, но той нямаше участ в създаването му, а това бе дар от Бога за семейството му, вместо да го използва за добри цели, той започна да го пропилява за веселби и за безсмислени цели.

 

Скъпи приятели. Всички ние имаме в живота си моменти за „пропиляване”. Единият пропилява времето си, другия богатството си или дарбите си. С една дума всеки човек в живота си е имал моменти, когато е пропилявал Божиите дарове. Но трябва да бъдат оценени онези хора, които, следвайки примера на малкия син, чувствайки, че всичко са изгубили, се връщат при баща си и молят за прошка. Бащата, според тази притча, метафорично е Господ Бог, синовете – хората. Вижте малкия син, който се завърна при баща си. Той видя сина си, отиде при него и му прости всичките грешки, защото видя, че той се разкайва. Така става, когато някой се покайва, обръща се към Бог, почувствал, че е грешник и изповядва своите грехове пред небесния Отец. Когато Бог вижда всичко това, посреща човека и възстановява предишното му щастливо състояние. Чрез притчата на Блудния син Христос, по-специално чрез примера на малкия син, показва, че човек само чрез покаяние, разкаяние и изповядване може да възстанови изгубеното.

Скъпи читатели. Сега да погледнем към големия син. Той, за разлика от малкия син, не е поискал от баща си наследството. Беше останал до баща си и с работата си не само не бе пропилял богатството на баща си, а напротив, дори бе го увеличил. Това бе щастливия живот за него. Но сатаната намери начин да му отнеме това щастие. Той сложи в сърцето му завист към брат си. Той се ядосваше, че трябва да полага труд и лишение цял живот, а брат му, който бе пропилял богатството им, да се върне и да живее спокойно. С тези си мисли, той толкова се отдалечи от баща си, колкото дори и малкия син не се бе отдалечил в чуждата страна. Той започна да крещи и да протестира срещу баща си за отношението му към него. Сатана толкова бе заслепил сърцето на големия син, че той не чуваше молбата на баща си, за да влезе вътре и да се весели. Той бе противообраз на брат си. Считаше се за примерен. Дори в сърцето си се радваше, че малкия бе заминал и той бе останал единствения примерен син. Но вестта за завръщането на брат му бе завихрила буря в сърцето му. Грешката, греха на големия син бе това, че заради завистта и той се отвърна от баща си и стана блуден син. Но за разлика от брат си, той не се разкайваше, не се завърна при баща си и гнева започна да живее в сърцето му. Той не можа да опази Божията заповед, че обичай брат си или приятеля си като себе си! Въпреки че, тук притчата свършва и не разбираме дали той влиза или не, но според тълкуванията на св. отци на Църквата, големия син символизира еврейския народ, който още от начало бе с Бог и кротко Му служеше, сякаш пазеше Закона. Но когато се върна малкия син, който символизира езичниците, когато се обърнаха към Бог и се покаяха и приеха Иисус Христос и влязоха там, откъдето бяха тръгнали, евреите не можаха да им простят и заради завистта се отдалечиха от Бог и до днес не са влизали в бащиния дом.

 

Скъпи читатели. Живота може да се подреди така, че човек, в различни моменти от живота си, да попадне в подобно на малкия или големия син ситуация. Всички ние имаме моменти на падение, изпитания, безсмислено пропиляване, завист, гняв и пр. Чрез тях ние само се отдалечаваме от Господ Бог. Повтаряме грешката на Адам и Ева. Губим и личната и общата радост в живота си. Нужно е всички да следваме примера на малкия син. Не бива да заминаваме, но ако сме отдалечили, да се върнем при небесния Отец и да изповядваме греховете си. Тогава ние ще получим прошка. Великите пости ни дават чудесна възможност за покаяние, изповядване и възстановяване изгубеното. Нека всички да се възползваме от тази възможност и да се опитаме да възстановим отношението Бог-човек.