top of page

И С Т О Р И Я   Н А  

А Р М Е Н С К А Т А  

Ц  Ъ Р К В А  

"С В Е Т И   С А Р К И С"

Арменската църква „Свети Саркис” е една от десетте арменски църкви в България. Арменската църква се нарича Апостолическа, защото е създадена от апостолите Фадей и Вартоломей през I век след Христа.

Още през 301 година Армения приема първа в света християнството като държавна религия. Ролята на църквата в историята на арменския народ е изключителна. В течение на много столетия, когато Армения е била лишена от държавност, именно църквата е помагала за съхраняването на националната стабилност, език, култура, традиции. Свещениците са били едни от най- образованите хора.

Във Варна (Одесос) арменците дошли преди 1000 години. Те били пришълци от Крим, Бесарабия, Полша, чиито предци са били от Шорот, Нахичеван, Вахреван.

Арменска църква в града е имало още през XVII век. За това свидетелстват надгробните плочи, с които е постлан светият олтар. Те датират от 1677 г., 1695 г., 1775 година.

Мястото, където е строена църквата, някога е било градско гробище. Предишната църква е била във вид на дървен параклис, който изгаря при неуточнени обстоятелства.

Само година по- късно на нейното място е построена вече нова, каменна църква.

Съграждането започва по инициатива на тогавашния народен първенец на Варненската арменска колония, Хаджи Саркис Хайрабедян. По това време протойерей е бил отец Хаджи Харутюн – смел духовник с библейска брада, много добър езиковед, историк. За строежа на храма било необходимо съгласието на местните турски власти, защото по това време в града нямало Българска църква. Според тогавашните законови изисквания и тези на корана, църквата е построена дълбоко под земята и е оградена с висока ограда. Изграждане на камбанария било абсолютно недопустимо. Дворът на църквата бил около 5000 кв.м. строежът бил завършен много скоро и на 25.01.1844 година тя била осветена. По- късно, вече през 1910 година, вече е направен първият основен ремонт. За това свидетелства ктиторският надпис на Саркис Хайрабедян, където се споменава, че строител е бил Абраам Калфа. Достроява се камбанарията, а много преди това е съборена високата стена (ограда).

През 2002 година по инициатива на църковното настоятелство, с помощта на бизнесмени, организации и частни лица храмът беше обновен. С новия си и красив вид, достойно посрещна Католикоса на всички арменци Карекин II, който беше на първото си официално посещение в България, по покана на Патриарх Максим.

Както е прието всеки храм да има свой патрон, Варненската Арменска Апостолическа църква носи името на верния слуга на бога – Свети Саркис, живял през IV век, по времето на великия император Константин и цар Дъртад III.

Свети Саркис се прославил със своите богоугодни дела и винаги получавал подкрепата на Господ. Свети Саркис е известен не само в Армения, а и във всички източни християнски страни. Дори неверниците перси са го нарекли „Непобедимият свидетел на Персия”. В арменския църковен календар празникът на Свети Саркис  е празник на младежта, а светецът е почитан като глашатай на любовта и младостта.

Вече 170години в църквата „Свети Саркис” се извършат литургии, ритуали и звучи красивата арменска църковна музика, завещана ни от предците.

«Սուրբ Սարգիս» հայկական եկեղեցին Բուլղարիայում տասը հայկական եկեղեցիներից մեկն է: Հայ եկեղեցին կոչվում է «առաքելական», քանի որ հիմնադրվել է Քրիստոսից հետո առաջին դարում Ս. Թադեոս և Ս. Բարթուղիմեոս առաքյալների կողմից: Արդեն 301 թ. Հայաստանը աշխարհում առաջին երկիրն էր, որ քրիստոնեությունը ընդունեց իբրև պետական կրոն: Հայ ժողովրդի պատմության մեջ եկեղեցին բացառիկ դեր ու նշանակություն ունի: Շատ երկար ժամանակ, երբ Հայաստանը զրկված էր պետականությունից, եկեղեցին է օգնել պահպանելու ազգային ինքնությունը, լեզուն, մշակույթը և ավանդությունները: Քահանաները եղել են ամենակրթված մարդկանցից մեկը:

Հայերը Վառնա եկել են դեռևս 1000 տարի առաջ Ղրիմից, Բեսարաբիայից, Լեհաստանից, որոնց նախնիները ապրել են Շոռոտում, Նախիջևանում և Վահրեվանում:

Քաղաքում հայկական եկեղեցի եղել է դեռևս 18-րդ դարից, որի մասին վկայում են եկեղեցու խորանի վրա գտնվող գերեզմանաքարերը թվագրված 1677 թ., 1695 թ., և 1775 թ.: Եկեղեցին կառուցվել է նախկին քաղաքային գերեզմանատան տեղում և սկզբում եղել է փայտաշեն մատուռ, որն այրվել է անհայտ հանգամանքներում: Միայն մեկ տարի անց նույն տեղում կառուցվել է նոր քարաշեն եկեղեցին: Կառուցման աշխատանքները սկսվել է այն ժամանակվա Վառնայի հայերի ազգային առաջնորդ Հաջի Սարգիս Հայրապետյանի նախաձեռնությամբ: Այն ժամանակվա հոգևոր հովիվն է եղել Հաջի Հարությունը՝ աստվածաշնչյան մորուքով հոգևորական, շատ լավ լեզվաբան ու պատմաբան: Շինարարության համար հատուկ թույլտվություն են ստացել թուրքական իշխանություններից, քանի որ այդ ժամանակ քաղաքում չկար բուլղարական եկեղեցի: Ըստ այն ժամանակվա կանոների եկեղեցին պետք է կառուցվեր կիսով չափ հողի մեջ և քաղաքի մեջ մյուս շինություններից բարձր չլիներ: Զանգակատան աշխատանքները եղել են ընդհանրապես անհասանելի: Եկեղեցու բակի տարածքը մոտ. 5000 քառ. մ է և շինարարական աշխատանքները ավարտվել են ու 25,01,1844 թ. Օծվել է եկեղեցին: Ավելի ուշ 1910 թ. արդեն առաջին անգամ վերանորոգվել է, որի մասին վկայում է եկեղեցու արձանագրությունը, որտեղ նշվում է Սարգիս Հայրապետյանի անունը և ճարտարապետ Աբրահամ Կալֆայի անունը: Զանգակատունը ավելի ուշ է վերջնական կառուցվել, որի համար էլ ավելի բարձր է քաղաքի շինություններից:

2002 թ. Ծխական խորհուրդի նախաձեռնությամբ և աջակցությամբ հայ մեծահարուստների, կազմակերպությունների և անհատ մարդկանց եկեղեցին վերանորոգվում է ու տրվում նոր գեղեցիկ տեսք և այդ ժամանակ Վառնա է այցելում Գարեգին Բ Ամենայն Հայոց Կաթողիկոսը, ով Բուլղարիա էր այցելել Մաքսիմ պատրիարքի հրավերով:

Ինչպես որ ամեն եկեղեցի ունի իր անունը, այնպես էլ Վառնայի Հայ Առաքելական եկեղեցին կրում է Սուրբ Սարգիս զորավարի անունը, ով ապրել է 4-րդ դարում Կոստանդին կայսրի ու Տրդատ Գ թագավորի ժամանակ: Նա հայտնի է ոչ միայն Հայաստանում, այլ նաև բոլոր արևելյան ուղղափառ քրիստոնեական եկեղեցիներում և միշտ կատարել է աստվածահաճո գործեր ու վայելել Աստծո աջակցությունը: Անգամ անհավատ պարսիկները նրան անվանել են «Պարսկաստանի անհաղթ վկա»: Հայ եկեղեցական օրացույցի համաձայն Սուրբ Սարգիսը երիտասարդների ու սիրահար զույգերի պահապան սուրբն է:

Արդեն 170 տարի է, ինչ Վառնայի Սուրբ Սարգիս եկեղեցում անդադար կատարվում են պատարագներ և այլ եկեղեցական խորհուրդներ:

bottom of page