Армения - древна, борбена, безсилна

 

Днес Република Армения заема само част от древната арменска земя, която се простира на юг от Малкия Кавказ през арменското плато, наричано още Арменска планинска земя, до Тавърските планини.Честите земни трусове напомнят непрекъснато, че районът се намира в близост до големия геоложки разлом между континенталните плочи на Азия и Африка. Арменското плато се извисява над прилежащи към разлома територии. Географското разположение несъмнено има ключова роля в историята и културата на Армения. Превръщайки се в свързващо звено между Азия и Европа и основно търговско трасе, Армения сякаш е обречена да се бори срещу връхлитащите я бедствия. Със значителните си богатства и стратегическо разположение страната се превръща в „ябълка на раздора” за много от „свърхдържавите” в региона. Векове наред арменците се борят срещу завоеватели и окупатори – асирийци, римляни, византийци, парти, араби и турци, които, въпреки упоритата съпротива периодично нахлуват и заграбват техните земи. През тези бурни столетия с цената на всичко арменците успешно отстояват своята историческа идентичност и националните си традиции. При всички беди те успяват да запазят националната си автономия. Нещо повече – историята сякаш способства формирането на една многообразна и самобитна култура, обусловена от социални, интелектуални и религиозни фактори.

 

Арменската словесност е съхранила няколко легенди за възникването на арменския народ. Основната разказва за Хайк – едноименния герой на арменците, които наричат себе си хай, а страната си Хайк или Хаястан. Историкът от V в. Мовсес Хоренаци описва в подробности подвизите на Арам, чиято слава се простира далеч зад пределите на страната. Съседните народи назовават събратята на Хайк и Арам армени или хаи. Археологията класифицира арменската праистория към ашелската епоха (около 500 000 г. пр. Хр.), когато препитаващите се с лов и събирателство племена прекосяват огромни територии, следвайки търсещите паша стада. Първият период на разцвет за жителите на Арменската планинска земя настъпва през третото хилядолетие пр. Хр. Арменците са сред хората, открили бронза и колелото, сред първите, които започнали да отглеждат лозя. Началните писмени податки за жителите на Армения се съдържат в йероглифи на Хетското царство, издълбани в Мала Азия през 1388-1347 г. пр. Хр. Най-старият надпис, посветен конкретно на арменските земи, е издълбан през 1114 г. пр. Хр. от асирийците и се отнася до съюза на владетелите от централния район на Армения. Тамошните хора са наречени „народ на Наири”.

 

 

Източнки: http://bulgaria.mfa.am/bg/

Посолство на Армения в България