Арменският геноцид 

 

През ХІХ в. живеещите под османско владичество арменци страдат от дискриминация, високи данъци и въоръжени нападения, които се организират със съгласието на централната и местната власт. Като християни те са лишени от правна защита срещу несправедливостите. Данъците, които се събират от тях, са непоносими, нямат право да насят оръжие в една страна, където убийството на немюсюлмани често остава ненаказано, нямат право и да свидетелстват в съда от свое име. Краят на ХІХ век е белязан от дискриминационната политика на загиващата Османска империя, която стига апогея си с масовите кланета в арменските области в периода 1894-1896 г., и която на отделни места среща съпротивата на арменското население. Надеждите на арменците, че идването на власт на младотурците през 1908 година може да доведе до настъпване на по-добри времена, скоро се изпаряват. Още през пролетта на 1909 г. в Адана се осъществява ново кръвопролитие, там 30000 арменци намират смъртта си след упорита съпротива. Първата световна война предоставя отлична възможност на младотурското правителство на Османската империя да реши „арменския въпрос”. През 1915 г. е издадена секретна заповед за спешен арест и унищожаване на ръководителите на арменската общност. Служещите в османската армия арменци са изолирани, обезоръжени и зверски избити. Истанбулското правителство депортира цялото арменско население. Арменците са прокудени от своите градове и села и отведени към арабските пустини на Сирия и Междуречието. По време на насилствената депортация и „презаселване” те биват бити до смърт, набивани кол, погребвани живи, други са удавяни в реките, обезглавявани, или просто уморени от глад. Геноцидът е съпроводен от неописуема жестокост и конфискация на цялото им движимо и недвижимо имущество. 1 500 000 души загиват при този първи геноцид на ХХ в. Поредните вълни на масови кланета следват през 1918 г. в Баку, през 1920 г. в Шуши и другаде.

 

 

Източнки: http://bulgaria.mfa.am/bg/

Посолство на Армения в България