Не съдете, за да не бъдете съдени

 

Не съдете, за да не бъдете съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. (Матей 7:1-2)

 

В името на Отца, и Сина и Светия Дух. Амин.

 

Скъпи братя и сестри,

 

Още от древни времена хората са свикнали да съдят, да критикуват, да измерватдумите и делата на другите. Всеки човек смята, че той е един своеобразен съдия сред хората и си позволява да съди другите. И днес, ако погледнем човешкия живот, много ясно ще видим, че всички ние сме един вид съдии. Говорете с всеки един човек и ще видите колко много ще осъжда другите – защо трябваше да направи това? Кой е той? Какво право има? И с много други подобни риторични въпроси ще осъжда хората. А когато започнем да говорим за неговите грешки, ще опита всячески да се оправдае. Христос, виждайки всичко това, започна да говори за Божиите заповеди, законите и за общите християнски ценности, поръча на хората да не съдят никого. Как така човек може да вижда треската (грешките на другите) в окото на другите, а гредата (собствените грешки) в собственото око не вижда? Христос поръча на своите последователи, на християните, да не осъждат никого, защото по същия начин ще бъдат съдени и те от Бог.

Преди всичко, когато осъждат някого, малцина приемат своите грешки. Човек винаги се опитва да се оправдае. Да отворим Библиите си, да четем още първата глава и ще видим това явление: Адам и Ева, когато ядоха от забранения плод, Бог каза на Адам: „Защо яде?”, а Адам не прие веднага грешката си, а опита да се оправдае, отговаряйки, че жената му е дала и тя е казала да яде. Също и Ева се оправда, обвинявайки змията за всичко. Същото е и сега. Повечето хора а не приемат веднага вината си, опитват се да се оправдаят, и през това време обвиняват другите.

По принцип, ако говорим за явлението на осъждането на другите, то трябва да разберем, какви права има осъждащият, за да осъди другия, дали той е достатъчно невинен, че да може да критикува другите. Отново да прелистим Библията. В Евангелията ще срещнем един епизод, когато евреите бяха хванали една жена в изневяра и я водеха при Христос. Те, цитирайки мойсеевия закон, казваха, че осъждането за тази жена е убиването ѝ с камъни. Христос им отговори и каза, че щом законът казва, значи трябва да се изпълнява, но пръв камък да хвърли този, който се счита за невинен, без грях. Никой не хвърля камъни. Всички се отдръпват, а Христос прощавайки, я пуска да си ходи.

Вижте, възлюбени, Христос казва на хората, че могат да осъждат според закона, но за това трябва да имат право. Осъждащият трябва да е невинен. А хората винаги са грешни. Това е причината, че Христос поръча никого да не осъждат, понеже всички са грешни, няма никой безгрешен в света. Само Бог има право да съди, затова е по-добре хората да обърнат внимание на собствените си грешки, да виждат гредата в окото си и да опитат да се изчистят, а не без право да осъждат другите.

Скъпи миряни,

Съденето на другите хора е толкова лош навик, че непрекъснато преследва всички: около масата за кафе или чай, под някой ъгъл, хората могат да съдят и своите близки, и приятелите си, и познатите си и непознатите, духовниците, страната си, властите и пр. Вместо това хората могат да вършат добри дела, да помогнат на нуждаещите, да четат Библията, да посетят болните и пр. Бог ще осъжда по време на Второто пришествие на Христос. Всички ще застанат пред Бог и ще отговорят за всяко нещо, което са извършили.

Нека да оставим присъдата на хората на Бог!

Дайте да помислим всички върху това нещо. Нека да размишляваме – колко пъти в един ден съдим някого?

Да се опитаме да спазваме Божиите заповеди, и ще живеем в мир.

 

Нека Божията любов, Господния мир и благодатта на Светия Дух да бъдат с всички Вас! Амин.

 

Отец Бардухимеос Акобян