Проповед на Дер Бардухимоес 

неделя 17.11.2013 г.

 

В името на Отец, Син и Светия Дух, Амин!

«...защото, който е най-малък между всички вас, той е най-голям» Лука 9:48

Скъпи вярващи, ние хората винаги отделяме време, и мисъл по въпросите свързани със себеизрастването, възхищаваме се на "големите хора" или просто си въобразяваме за някои, че са такива..Ние всъщност под "големи хора" разбираме различни неща: хора на преклонна възраст; хора, имащи много пари; хора на сериозни обществени и държавни позиции или хора, които с уменията си в областта на изкуството, културата и науката се покриват със световна слава. Дълго бихме могли да изреждаме областите в които човек може да "расте" и да достигне до признанието "голям човек", но нека отделим време и внимание за въпрос, върху който мислят много малка част от хората в ежедневието си. Какво е необходимо за да бъдеш истински голям човек и кое израстване е угодно на Бога?

Ако внимателно четем Светото писание, ще видим, че учениците Христови често са говорели за това и сами себе си по различни прични често са обявявали за "големи" или "напредничави" или "най-обични и близки до Иисус" или дори за Негови "наследници".

Христос  им отговаря  като вика едно малко детенце и им казва, че ако някой иска да бъде "голям", то трябва да е малък като това дете и така дава нов смисъл на израстването, смисъл такъв, какъвто до този момент никой не си е представял, че може да съществува.

Така както малкото дете е с чисти сърце и съзнание, освободени от тежестта на греха, такива трябва да сме и ние, за да бъдем "големи" в смисъла угоден на Бога.

Днес, разсъждавайки върху този въпрос се сетих за една история:

"Баща и син били на поход в планината и когато изкачили най-високия връх, детето извикало "аз съм най-голям". Каква била изненадата му, когато ехото от цялата планина, многократно повторило тези думи. Детето, видимо недоволно се въпротивило на с "не, ти си малък, а големият съм аз", на което получило същият отговор от ехото. Смутено, то казало на баща си, че не вижда над себе никой, но независимо от това лоши хора оспорват неговите "висини". Баща му се усмихнал и казал, че си разговаря с природата и да се опита да и каже нещо хубаво. Детето извикало "Да ти си велик" и получило " ти си велик", извикало " обичам те" и получило същото."

Скъпи приятели, Иисус ни казва, че когато ни поканят на гости, не  бива да сядаме на най-централното място на масата, защото може да се окаже, че има по-заслужил за това. Напротив, нека седнем така , че домакинът като ни види сам да ни отреди заслуженото място.

Всеки човек още от малък има амбиции да се изяви и издигне. Всички го искат, но малко успяват, защото просто не знаят как. Светото писание дава отговор на това, като определя за решение, човек да успее да организира и определи важните неща в своя живот, поставяйки ги  в приоритет пред маловажните. Когато говоря за приритети се досещам за следната история:

"Един учител влязъл в класаната стая със съд  в ръка  пълен догоре с големи камъни и попитал учениците си може ли да сложи още нещо в него. Не - казали те - няма как съдът е пълен догоре. Грешите - казал учителят и посипал две шепи пясък между камъните. А сега -попитал той  - мога ли да сложа още нещо. Вече е абсурд - отвърнали учениците - наистина вече няма как. Отново грешите - казал учителят и излял две чаши с вода в съда"

Скъпи вярващи, този съд е нашият живот. Големите камъни са важните неща в живота - възпитание в християнските добродетели, образованието, семейството и работата. Пясъкът и водата са удоволствията, за които винаги има място, ако човек е направил важното. Запълним ли обаче живота си с удоволствие, трудно, дори невъзможно е да вместим после важните неща. Тази приоритетност е важна за нашето издигане и само нейното спазване може да ни направи  наистина успели и големи хора.

Скъпи вярващи нека, нека днес си помислим в каква последователност подреждаме живота си. Можем ли да променим нещата в посока към по-добро и какво трябва да направим за да живеем така да сме близо до Бога.

Нека се помолим Господ да ни води към правилните решения, нека ни осени със скромността и услужливостта да бъде в помощ на хората, за да успеем да се издигнем угодно Нему.

Нека вечните дарове на Светия Дух да ви съпътстват и помагат в живота сега, винаги и във вечните времена.

Амин!