Проповед на Дер Бардухимеос 

неделя 21.11.2013 г.

 

В Името на Отца , Сина и Светия Дух, Амин!

„Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото, какво ще обличате“ Лука 12:22

Скъпи вярващи, ако трябва да сме справедливи, голяма част от времето в нашето ежедневие минава в мисъл за това, как да задоволим материалните нужди на телата си. От времето на  Сътворението, когато Адам е бил лишен от благата на Райската градина, вълнението относно прехраната се явява основно за повчето хора.

Новото разбиране  за живота, което  Иисус дава на хората  не лежи върху приоритета на телесното задоволяване и обезателния стремеж към него. Той поставя като задължително общуването с Бог в основните си форми - изповед, покаяние и молитва, като необходимо условие човек да получи всичко необходимо за живота си - нахранен, облечен и изцяло задоволен, като буквално Христос дава пример с две от най-красивите Божии творения - цветята и птиците, които никога не остават лишени и съществуват с цялата си прелест от Сътворението насам.

Зад думите Господни, че не бива да се мисли основно за прехраната на утрешния ден, в никакъв случай не стои подтик към бездействие и мързел. Смисълът на тези слова  е в това да се обърне внимание на хората, колко неща пропускат от настоящето, мислейки основно за бъдещето. За важността на днешния ден и затова, че основно нещата се случват в него, като разбира се, това никакъв случай не означава, че да трябва да се лежи върху спечеленото от настоящето.

В днешния откъс от Светото писание, прочетохме как Христос дава пример с един богат човек, който решил да събере свръхбогатата си "нова реколта" на едно място, в нов "хамбар", разрушавайки "старите" с единствената  мисъл да прекара идните си дни в охолство, разкош и разточитество, при което Бог му разкрил безсмислието на това начинание с въпроса " ..... и какво, ако Аз реша тази вечер да отнема живота ти?"

Такава мисъл за идните дни е грешна и не е угодна Богу.

Не е угодно Нему и да се бездейства!

Един удавник се давел в морето и много хора (рибари, плувци) се опитвали да му помогнат, но той не приемал помощта с думите, че Господ ще му помогне. Удавил се и когато душата му отлетяла при Бог, той попитал защо не е получил помощта Му, при което му било отговорено, че тези които са се опитвали да го спасят са били Негови пратеници.

Тази притча идва да ни покаже категорично грешното схващане, че Бог ще ни помогне от небето. Ежедневно Той ни помага, тук на земята под различна форма, но за да успеем да разчетем посланието  и  за да можем да  приемем помощта е необходимо да сме близо до Него със силната си Вяра. Само така бихме могли да приемем даровете Му, такива, които биха ни освободили от абсурда да абсолютизираме стремежа към утрешното благоденствие, пренебрегвайки всичко около нас в настоящето.

За да улесня разбирането на този доста интересен момент в Светото писание и заедно с това да обобщя всичко казано дотук, ще разкажа една история.

"Един светец попитал Бог, какво е това нещо, което го удивлява най-много в човешкия живот, а Той му отговорил, че винаги го е учудвал стремежа на малките да пораснат, а когато това се случи да съжаляват за изминалите години."

И в този ред на мисли, за какво ни е утрешното кариерно израстване, ако сме съсипали в днешния ден семейството си и после съжаляваме за това....?

За какво  са ни парите в утрешния ден, ако за да го спечелим в настоящето сме загубили здравето си и после съжаляваме за това....?

За какво УТРЕ говорим, когато  ДНЕС не успяваме да намерим два свободни часа за да посетим Света Литургия, за да общуваме, чрез Църквата с Господа....

... и как да получим помощта за утрешния ден, след като в днешния не сме положили усилия да се научим как да я разпознаем...?

Скъпи вярващи, нека да спечелим утрешния ден, общувайки с Бог, а не пропилявайки неща от настоящето, за които после ще съжаляваме.

Нека Божията Благословия и Любов да бъдат винаги с Вас!

Нека Бог ви дари с мир!

Сега, винаги и във вечните времена!

Амин!