Скъпи приятели, продължавайки нашите духовни беседи за „Седемте смъртни гряха и седемте добродетели”, този път ще поговорим за последния смъртен грях – похотливостта и за последната добродетел – целомъдрието.

Преди всичко да се опитаме да разберем, какво означава похотливостта. Тя е в мисленето за нечисти, неприлични и похотливи неща. Този грях ражда безсрамни погледи, непристойност и развратност, произнасяне на неприлични думи и пр. Тези неща могат да осквернят и тялото и душата. Единственото средство за борбата срещу похотливостта е целомъдрието. То потиска нечистите желания на човека.

Похотливост, нечисти помисли или предизвикване на желания може да бъдат породени от много неща. Днес, често погледите на малки и големи попадат на списанията с неприлични картини, които се продават в павилионите за вестници. Когато вървиш по улиците, често може да се срещнеш рекламни табла с полуголи жени и мъже, които рекламират магазини, питиета, дори гуми за коли. Не искам да говоря за момичетата, които се разхождат по улиците полуголи. Извор за нечисти помисли и желания могат да бъдат телевизията, интернета, които изцяло са залети с неприлични и изкушаващи реклами, видеоклипове, филми, анимации. Това е храна, която подклажда похотливостта. За мнозина може би са обикновени неща, дори привлекателни, но отвътре са пълни с „различни химични добавки”, които вредят на духовното здраве на човека.

Тези картини правят човека чувствителен, отслабват силата на разума, същевременно отнемат  способността му да мисли самостоятелно и трезво. От този нечист свят, лошите помисли безпрепятствен нахлуват в ума, и ако не бъдат спрени, се вкореняват и се превръщат в мисли, думи и дела. В резултат на това милиони хора се оказват впримчени в паяжината на похотливостта, лишени от Божествената свобода. Апостол Павел казва за това: „Защото вие, братя, към свобода бяхте призовани; само не превръщайте свободата в разпуснатост на плътта, но с любов служете един на друг.” (Гал. 5:13).

Скъпи миряни. С една дума похотливост означава да имаш порочни и  сластолюбиви мисли. Нищо не може да отнеме качеството на човека да мисли. Следователно, нашите добродетели не са насочени в борбата срещу лошите мисли, а да контролират ума: какво и как мислим. Чистотата на тялото е свързано непосредствено с чистотата на душата, с чистотата на ума. Когато ума на човека е развратен, духовният му живот също не е чист. Както Христос ни казва, че дори когато в ума си пожелаеш, вече си сгрешил. Христос ни учи на една проста истина, че коренът на всеки грях е в ума. Следователно, въпросът е, къде насочваме нашият ум, дали можем да го управляваме и именно християнството ни води към това. Когато в нас се раждат лоши мисли, ние имаме два пътя: или да се помолим, или да започнем да мислим за по – добри, положителни и богоугодни неща. С други думи, да отдалечим от нас лошите помисли.

Св. Василий Велики (Кесарийски) говорейки за похотливостта и целомъдрието е казал: „Изучавайки структурата на тялото, се възхищаваш, че Бог какъв достоен обител е приготвил за разумната душа. Сред всички живи същества само на човека е дал вертикална поза, за да се хваща още от позата, че животът има близост с горните реалности. Всички четириноги са наклонени върху корема си, докато човешкият поглед е насочен към небето, за да не се подаде на услугите на корема и неговите желания, а всичките си желания да се насочват към горе”

Скъпи читатели. Нека с пост и молитва да изгоним от нас всякакви лоши мисли, които раждат похотливост и да живеем в целомъдрие и чрез добри и богоугодни дела да прославим Господа.