РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО - БОГОЯВЛЕНИЕ 

СУРП ДЗЪНУНТ ЙЕВ АСДЪВАДЗХАЙДЪНУТЮН

 

Този празник, спадащ към т. нар. Дахавари, т.е. един от петте най-важни, е най-радостният в Арменската Апостолическа Църква. Както е известно, с Рождество Христово се поставя началото на новото летоброене.
Исус се роди във Витлеем при най-скромни условия и живя само тридесет и три години. От раждането до разпъването му на Кръста животът му е изключителен, чудесен, изпълнен с примери на всеотдайно служене на човечеството и на Бог. Затова Раждането Му се чества и се възприема като празник, символизиращ мира и любовта. По случай този светъл празник църковни пастири от различен ранг отправят послания към своите папства, като посочват и изтъкват символизиращите го основни повели- мир и любов за всички хора по света.
Заедно с Рождество Христово ние винаги празнуваме и празника Богоявление, с което се отбелязва кръщението на Христос в река Йордан от Йоан Кръстител. Тогава се отваря небето и се вижда Бог Отец, а Светият Дух във вид на гълъб слиза върху Христос. В този пасаж се виждат трите личности на Светата Троица, затова се нарича Богоявление.
По апостолска традиция Арменската Апостолическа Църква чества Рождество Христово и кръщаването Му на шести януари. Първоначално всички християнски църкви единно са спазвали тази дата. До нас са стигнали ясни сведения, че до IV век всички християнски църкви са празнували Рождество Христово и Богоявление заедно на 6 януари. По-късно от 335 година Римокатолическата църква, отклонявайки се от старата традиция, възприема за дата на Рождество Христово 25 декември, като датата 6 януари остава като празник на кръщаването Му. Причина за тази промяна е обстоятелството, че и след утвърждаването на християнството населението на Римската империя упорито е продължавало да спазва езическия празник на бога на слънцето Митра, честван на 25 декември. За да го отклонят от тази езическа традиция, западните отци заменили този празник с празника Рождество Христово. 
Част от 15-те Православни църкви също празнуват Рождество Христово на 25 декември. През IV век Гръцката православна църква в Йерусалим започва да празнува Рождество Христово на 25 декември, а на 6 януари – Богоявление. Това разделяне се е появило от това, че всяка година, когато през януари се празнува Рождество Христово и Богоявление, миряните не могат да се ориентират къде да ходят за поклонение: до река Йордан, където е кръстен Христос, или Витлеем, където е роден Христос. Поради този факт празниците са разделени, за да могат миряните през декември да ходят във Витлеем, а през януари до река Йордан.

 

Напомняме Ви, че на 5 януари от 17:30 часа Арменската църква Свети Саркис ще празнува Рождествения Бъдни Вечер (Чракалуйц). Тогава вечерта се отслужва Литургия и се чете от книгата на пророк Данаил, възвестява се на миряните Благата Вест за раждането на Иисус Христос. След края на Литургията от Олтара се сваля запалената свещ и от нея миряните палят своите свещи, които носят в домовете си, за да запалят в дома си от нея свещи и да осветят членовете на семейството със Светлината на Благата Вест от раждането на Иисус Христос. След Литургията на Бъдни Вечер арменските миряни се поздравяват едни на други с „Крисдос дзънав йев хайднецав, мез йев Цез медз Аведис”, а отсрещният отговаря „Орхнял е хайднутюн Крисдоси”