Духовна беседа: Чревоугодие и Въздържание

Автор: Свещеник Бартухимеос Акобян

 

 

Скъпи читатели. Продължавайки нашите беседи относно седемте смъртни гряха иседемте добродетели. Този път ще поговорим за чревоугодието и за въздържанието.

След сътворението на света, Бог благослови човека, който бе венецът на сътворението. Направи го господар над всичко, а относно храненето каза следното:„ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе – това ще ви бъде за храна” (Битие 1:29). А след потопа, когато потвърждаваше Своя завет с Ной, каза:„всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко” (Битие 9:3).

За да живее човек, трябва да се храни, както е било отначало. Но когато в храненето човек минава границите, изпада в един от седемте смъртни гряха – чревоугодието. (Арменската дума Воргърамолутюн идва от думата „воркор” (хранопровод), а смисъла на думата означава да се задоволява желанието на хранопровода). Чревоугодие е, когато някой  се храни обилно или оскъдно, но с огромно желание и настървение. Не бива стомаха на човека да се превръща в негов бог (Фил. 3:19). От чревоугодието се раждат честото и без режим хранене, пренебрегването на постите, пиянството и пр.

Хората полагат усилия, когато работят, понякога без да почиват, за да живеят и да оцеляват. За всеки един от нас това е нормален начин на живот, според думите на Бог, казани на Адам и Ева, когато те извършиха греха на непокорството и тези думи бяха насочени към цялото човечество: „17. А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, – проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си; 18. тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева; 19. с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.” (Битие 3:17-19).

В живота ни, който е пълен с разни грижи хората често забравят, че освен преходното тяло, имат безсмъртна душа. Ние, като християни може би забравяме, че трябва да работим и за спасението на тази душа, че и тя има нужда от грижи и храна. Тук е мястото да припомним наставленията на нашия Господ Иисус Христос отправени към всички нас: „Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен” (Йоан 6:27) или „29. Затова и вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте, 30. защото всичко това търсят езичниците на света; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това; 31. но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде.” (Лука 12:29-31). След като Иисус прекара 40 дена в пустинята, когато огладня, сатаната го изпита, казвайки му, че ако Той е Божи Син нека да превърне камъните в хляб. Христос победи изпитанието чрез следните думи на Св. Писания:„писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие.” (Лука 4:3-5). Апостол Павел в посланието си към Коринтяните пише: „Да ядем и да пием, защото утре ще умрем! 33. Не се лъжете: лоши беседи развалят добрите нрави. 34. Свестете се, както трябва, и не грешете; защото някои от вас нямат познание за Бога – за ваш срам го казвам.” (1 Кор. 15:32-34). Както през първи век, така и днес, Ап. Павел призовава мислещите по подобен начин да се свестят и да не прегрешават.

Днес много хора адаптират християнството към собствения си начин на живот. Тези хора казват, че вярват в Бог, но не вярват в Божието слово. Възможно ли е вярваме на някой, а да не вярваме на неговото слово? Мислещите по подобен начин казват:„Какво Второ пришествие на Христос? Какви възкресение на мъртвите? Какъв съд? Един живот живеем, да ядем, да пием и да се наслаждаваме”. Светите отци на нашата църква говорят така за чревоугодието. Най-различните болести, заради които хората имат нужда от лекарства, са причинени от това, че хората не знаят как да живеят по правилния начин. Защото обърканият живот  превръща храната в отрова, която вместо да извърши предназначението си и да запази живота ни и богатата трапеза, прекратява живота, който понякога и лекарствата не могат да удължат. За това е нужно да бъдем въздържани, когато се наслаждаваме на естествените наслади. В противен случи те се превръщат в наказание и ускоряват смъртта. Пренасищането ни приближава към старостта, затъпява чувствата, ослепява мисълта и задълбочава съзнанието, става причина за много болести, създава претовареност и ненужни килограми.

Скъпи миряни. Противното на греха чревоугодие, е добродетелта въздържание и умереност. Най- голямото и безвредно лекарство срещу чревоугодието се счита въздържанието, спокойствието на ума, умерената функция на тялото, чрез което кръвта става по – сладка и изхвърля вредните и ненужните вещества. И ако някой иска да живее здрав, нека от време на време да пости или да гладува, за да се изчисти стомаха от остатъците, защото гладуването е лекарство и пазител на здравето.

Един от църковните отци Св. Антоний Велики е казал: „Яш хляба си мълчаливо и умерено, и виж храната ти да бъде скромна и недей да ядеш толкова, че да се наситиш”. Според Св. Ефрем Сирин, чревоугодието ще бъде победено, ако човек има страх от Бога и обича умереността. Първата заповед, която Бог даде на Адам бе постенето: „от всяко дърво в градината ще ядеш”. Това бе за храненето. „а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него” (Битие 2:16-17), а това бе за постенето. Понеже Адам не пости, изгуби Рая и наследи света на мъките.

За това, ако ние постим в святост, ще върнем Рая, родния ни дом. Св. Нерсес Шнорали наставлява всички: „Ако дори в ръцете си имате много храна и питие, пазете душите си и не се отнасяте с тях с чревоугодие и алчност, а с честност и достойнство. И това, от което се лишавате, според Божия заповед, от обич към нуждаещите се и бедните, братята, възрастните и слабите, дайте на тях и за душите си двойно повече добрини ще се събирате”.