Духовна беседа: Седемте смъртни гряха и седемте добродетели

Автор: Свещеник Бартухимеос Акобян

 

Скъпи читатели. Продължаваме нашите духовни беседи, относно учението на Арменската Апостолическа Света Църква. Този път ще поговорим за седемте смъртни гряха (Մահացու մեղք – Махацу мехк) и за седемте добродетели (Առաքինութիւն – Аракинутюн). Очевидно възникват въпроси като: кои грехове са смъртни, защо се наричат смъртни и кои са седемте добродетели?

Мнозина от нас смятат, че убийците, крадците, пияниците, блудниците и богохулниците са грешници. Хората често се смущават, когато разберат, че горделивите, завистливите, алчните, разгневените, ленивите, чревоугодниците, похотливите също са толкова грешни, колкото гореспоменатите. Може би за това сме ги считали като незначителни грехове и се учудваме, когато разберем, че гордостта, завистта и др. всъщност са смъртни грехове.

Но преди да разберем какво е смъртен грях, първо да разгледаме как се формулира самия грях. Грях означава престъпление, вреда, отричане на истината, противодействие на закона или заповедта, действие против съвестта. Всичко, което е против Бог. Следователно, ако обобщим всички наши мисли, думи и деяния, които ни отдалечават от Бог, те ще се считат за грях. Щом разбрахме, какво означава грях, да разберем, кои са смъртните грехове и защо се наричат смъртни.

Те са наричат смъртни, защото убиват в човека духовното и развиват телесното. Те лишават човека от възможността да върши добри дела, да продължава Божието сътворение и той умира духовно. А когато човек няма духовни ценности вече, от него може да се очакват всякакви злини. Смъртните грехове са седем: Гордост (Հպարտութիւն – Хъбардутюн), Завист (Նախանձ – Наханц), Гняв (Բարկութիւն – Паргутюн), Леност (Ծուլութիւն – Дзулутюн), Алчност (Ագահութիւն – Акахутюн), Чревоугодие (Որկրամոլութիւն – Воргърамолутюн) и Похотливост (Բղջախոհութիւն – Пъхчахохутюн). С тези грехове угасва Божията светлина в човека, която може да свети само чрез добродетелите. Делата, чрез които Бог води човека са добродетелите. Седемте добродетели се противопоставят на седемте гряха. Но да стоиш далеч от тези грехове не е достатъчно. Грешно е да живееш с принципа, че не вършиш добро, но и не грешиш. Апостол Яков казва: „И така, ако някой знае да прави добро и не го прави, той си навлича грях.” (Яков 4:17). Християнството не е пасивна религия. Исляма учи, да не правиш на хората това, което не искаш на теб да направят. Но Християнството ни учи: „И така, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях” (Матей 7:12). Само вярата не е достатъчно. Апостол Яков в посланието си казва: „19. Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят. 20. Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна? … 26. Защото както тялото, отделено от духа, е мъртво, така и вярата, отделена от дела, е мъртва.” (Яков 2:19-20, 26).

Добродетелността е добро и положително качество. Когато казваме добродетелен човек, разбираме благочестив и честен човек.

Седемте добродетели са: Смирение (Խոնարհութիւն – Хонарутюн), Братолюбие (Եղբայրասիրութիւն – Йехпайрасирутюн), Кротост (Հեզութիւն – Хезутюн), Трудолюбие (Աշխատասիրութիւն – Ашхадасирутюн), Милосърдие (Ողորմածութիւն – Вохормадзутюн), Въздържание (Ժուժկալութիւն – Жужгалутюн) и Целомъдрие (Ողջախոհութիւն – Вохчахохутюн).

Скъпи приятели. Смъртните грехове се наричат и пристрастие. Това е душевна и нравствена нестабилност, когато желанията, страстите и стремежите на човека не са естествени и властват над ума, действията и живота му. По този начин го превръщат в ненужен за Бог и за света.

За да се отдалечим от тези грехове и за да живеем с добродетелите, ще се опитаме по – подробно да Ви представим Седемте смъртни гряха и Седемте добродетелите в следващите ни беседи. Следващата седмица ние ще поговорим за Гордостта и Смирението.