Въпроси към Свещеника
Неделя на неправдивия съдия
В името на Отец, Син и Свети Дух! Амин!
”...когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земяте“ Лука 18:8
Скъпи вярващи, тази неделя от Великите пости се нарича "Неделя на неправдивия съдия" Посветена е на откъса от Светото писание в което Иисус разказва притчата за един съдия, нямащ никакви скрупули и никакво уважение към Бог и хората, който помогнал на една вдовица, само защото да се отърве от досадните и молби .Всеки ден когато жената срещнела този съдия, започвала да го моли и накрая той склонил. Е , пита накрая Спасителят в притчата, при положение, че този недостоен човек, чу молбите на тази нещастна жена, то Бог ли няма да чуе молбите на избранниците си?
Тази неделя от Великия пост, приковава вниманието ни върху молитвата и показва нейното значение, като основен тип общуване с Бог и възможността да влезем в диалог с нашия Отец. При положение, че молитвите ни са монолози, то това няма как да е общуване и няма как да се чуят.
Първото и основно нещо, което трябва да знаем е, че една молита има силата да излезе от коловоза на монолозите едва когато е казана с Вяра. Много е важно да се Вярва, че Господ ще ни отговори и диалогът ще стане факт. Ние трябва да сме уверени и постоянни в молитвите си за да получим отговор. Ако ни се струва, че Господ не ни отговаря, то не бива да се отказваме, а да продължаваме. Възможно е от първите 100 удара на един скулптор, да не успяваме да различим образ върху камъка, но след 101 първия удар, той да се разкрие с цялата си красота пред нас.
Когато Апостолите помолили Иисус да разкрие тайнството на молитвата, той им казал, че най-главното е Вярата. Как, питали те, при едни същи думи, ние не успяваме да раздвижим дори една тревичка, а Ти си в състояние да възкресиш 4 дневен мъртвец...? Вярата и постоянството са най-важни. Ако всеки час отправяме молитва, то няма как да попаднем в зло или беда.
За да разберем отговора на нашите молитви, също е необходима Вяра. Господ ни отговаря по различни начини и няма как да ги видим, ако нямаме очи за това.
Един човек по път за работа имал за преодоляване една голяма локва. Решил да я прескочи, но не успял и паднал в нея. На другия ден решил да я прескочи с молитва. Тъкмо бил изрекъл словата на молитвата и покрай него минал друг човек който заобиколил локвата и продължил. Нашият герой се засилил и .... отново паднал по средата. Това се повторило и на следващия ден и на по-следващия ден, докато човекът се обърнал към Господ с упрек, защо не чува молитвте му, а Той му отговорил: "Колко пъти трябва да мина покрай теб и да ти покажа пътя, за да видиш и разбереш.."
Скъпи вярваши, и с нас се е случвало така и ние сме попадали в затруднено положение в безисходица или в локвата на греха. Но нека да излезем от това положение с молитви, елате заедно да се помолим и да постигнем умението да общуваме с Бога, сега, винаги и във вечните времена! Амин!
Превод от арменски език Едмон Мардиросян