Духовна беседа: Гняв и кроткост

Автор: Свещеник Бартухимеос Акобян

 

Скъпи читатели. Този път ще поговорим за „гнева” и за „кротостта”, пореднитегрехове и добродетели.

Нека да разберем, защо гневът се смята грях, след това ще можем чрез кротостта да намерим изцеление за разгневените ни тела. Какво е гнева?

Гняв означава ярост, проклинане и оклеветяване. Това е греха, който всеки път лишава човек от здравия разум. Разгневения човек не познава истината, за това трябва да се внимава, защото разгневеният губи Божият образ в себе си. Светите отци на нашата църква изброяват различни признаци, които произлизат от този грях: ярост, бяс, обиждане, сбиване, създаване на размирици, възпротивяване, чести оплаквания, хулене и пр. В посланието си към Галатяните апостол Павел поставя гнева наред с други човешки дела: „блудство, нечистота, сладострастие, 20. идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, 21. зависти, пиянства, пирувания и други подобни”, а след това предупреждава „които вършат такива неща, няма да наследят Божието царство.” (Гал. 5:19-21).

Причините, които раждат гняв могат да бъдат следните: когато човек налага на другите собствената си воля, възпротивява се, попада в караници, враждебността не се отдалечава от ума му, на злото отговаря със зло и носи жаждата за отмъщение в сърцето си. Човек изпада в гняв, когато иска да поучава другите или си мисли, че е по-умен от тях. Гнева се ражда от гордостта, а смиреният е кротък. Кроткия не се разгневява. Този грях се ражда и от неграмотността. Мъдрият човек знае, че детската природа се противопоставя на злото, че младият е неопитен, слугата – греши, жената е упорита, възрастният – непоправим, чуждият – злоезичен. За него не е изненада престъплението или грешката, той не се поддава на гнева, а с великодушие си мисли: „Аз знаех, че това така щеше да бъде”. Гнева се ражда и от непрощаващата душа, защото прощаващият вижда престъплението или грешката на другия, но вместо да се ядоса, се обръща към себе си: колко пъти самият той е извършил най-различни грешки, но те са останали незабелязани и неосъдени. Затова, е нужно да се прости на грешния, без да се гневим и да търсим отмъщение. Да не забравяме, че Бог мери за нас по същия начин, както ние мерим другите.

Скъпи читатели. Гнева може да се счита като извор на всички злини, защото от него се ражда хуленето, побоя, убийството, пленничеството, загубата на имущество, разрушаването на градовете, загуба на любовта, мира и на всички добрини.

Говорейки за гнева, бих искал да ви разкажа една истинска история.

Имало един раздразнителен и неудържим младеж. Веднъж, баща му дал един чувал гвоздеи и му заповядал да заковава на гредата по един всеки път, когато се разгневи. Първият ден на гредата се появили няколко десетки заковани гвоздеи. През следващите седмици младежът постепенно започнал да въздържа гнева си, и закованите гвоздеи на гредата започнали да намаляват. Момчето се научило, че е по – лесно да с въздържа гнева си, отколкото да кове гвоздеи. Най-после дошъл деня, когато той не изгубил нито веднъж самообладанието си. Момчето разказало за това на баща си. Последният казал на сина си, че всеки ден, когато успее да въздържи гнева си, да изкарва по един от гвоздеите, забити в гредата. Изминало време до деня, когато сина казал на баща си, че на гредата вече няма гвоздеи. Тогава бащата хванал ръката на сина си и се приближил до гредата: „Ти добре изпълни задачата, която ти възложих, но виждаш ли колко дупки има на гредата? Тя никога повече няма да бъде същата. Когато в гнева си причиняваш на хората обида, в тях също остават белези като тези дупки. Няма значение колко пъти ще се извиниш, белегът остава.”

Ето, скъпи приятели, когато тази страст завладява душата, превръща човек в звяр и не му позволява да остане човек, лишава го от подкрепата на ума. Затова, най-полезното средство за преодоляване на гнева е кротостта. Господ казва: „научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си.” (Матей 11:29). Кротостта е благодетел и богатство, а Иисус сметна блажени онези, които я имат: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.” (Матей 5:5).

Св. Ефрем Сирин казва за кротостта: „Кроткият се радва, дори когато е обиден, а когато скърби е благодарен, помирява разгневените с любов, поемайки ударите върху себе си. Той е непоклатим, спокойно оспорва, весели се, гордостта на другия не го пронизва, от ценностите си не се възгордява, с всички живее в мир, смирява се пред всякаква власт, готов е за всякаква работа, получава похвали във всичко, всички го оценяват. Той е далеч от хитрините, и лицемерието. Не се подчинява на завистта, бяга от злословието, не понася подмазването, мрази гадателите, гнуси се от одумващите.”

Гнева и омразата умножават в сърцето бунта, а милостта и кротостта го погасяват. Апостол Яков казва: „19. Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; 20. защото човешкият гняв не върши Божията правда. 21. Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.” (Яков 1:19-21).

Нека и ние да се въздържаме от гнева и да украсим душите си с кротост.