Проповед на Дер Бардухимеос 

неделя 10.11.2013 г.

 

В Името на Отца, Сина и Светия Дух! Амин!

Не плачете, защото не е умряло, а спи.

Лука 8:52

Скъпи Вярващи, с тези думи Христос посрещна родителите на починалото дете, тогава когато всички   оплакваха безвременната му кончина и бяха убедени, че тя е факт. Всички се учудиха и не повярваха , дори по думите на Св. Лука са започнали подигравки, защото в съзнанието на човек смъртта е е била насадена като безвъзвратен процес. Тогава, както и сега хората често си мислели за смъртта и за това как с нейното идване свършва всичко на този свят.

С думите си , че това дете не е умряло, а само спи, Господ Иисус Христос разкрива пред нас истината за завършека на  материалния път и дава нов смисъл на понятието човешка смърт.  Със нея не завършва нищо освен земното съществуване на тялото, защото душата е вечна и не може да умре. Тя напуска тялото и заспива, очаквайки повторната поява на Господа.

Думите си Христос потвърди, като умря  разпнат на кръста и Възкръсна, показвайки, че всеки Вярващ ще получи своето Възкресение.

Скъпи Вярващи, всички понякога мисли за завършека на земиния си път и какво следва след него, какво ни чака и изобщо има ли нещо. Преди Иисус мнозина са мислели, че  човешка душа не съществува и смъртта е пределната граница на всемирното битие, но Той  с идването си променя всичко.

Арменската Апостолическа Църква продължи това дело и неспирно проповядва думите на Спасителя, чрез Светото слово на Апостолите, че живота не свършва с материалната смърт, че душата е вечна, но за съжаление много хора загубват тази Вяра и твърдят, че не могат да вярват след като никой човек не се е върнал от  там за да им разкаже.

Разсъждавайки върху темата за материалната смърт и живота след  това се сетих за една хубава история,  за две  бебета близначета, общуващи в утробата на майка си, която вероятно сте чували, но нека да си я припомним:

 

 

Невярващото бебе:
- Вярваш ли в живота след раждането?
Вярващото бебе:
- Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.
Невярващото бебе:
- Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
Вярващото бебе:
- Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и да ядем с устата си...
Невярващото бебе:
= Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса...
Вярващото бебе:
- Въпреки това, не се съмнявам, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само...
Невярващото бебе:
- Но никой не се е върнал от там! Животът просто свършва с раждането! С други думи - животът не е нищо друго, освен страдание в мрака...
Вярващото бебе:
- О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас!
Невярващото бебе:
- Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш, че е Тя?
Вярващото бебе:
- Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.
Невярващото бебе:
- Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува...
Вярващото бебе:
- Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Вярвам, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

Скъпи приятели, тази история много добре показва мислите, чувствата и настроенията на хората свързани с живота на душата след материалния край.

Нека внимателно слушаме и вникваме в повелите на Спасителя и  нека животът ни да протече така, че  душите ни да заслужат да пребъдат до Господа във Вечността 

Нека Любовата Божия да  ви следва  сега , винаги и във вечните времена!

Амин!