Манастирът "Ахтала"
Манастирът "Ахтала" е основан през 10-ти век в област Лори в село Ахтала на около 185 км северно от Ереван.
Изграждането на манастира съвпада с ренесансовия период на
Армения. Впечатление прави архитектурата на зданието - хармонично преплетени арменски, грузински и византийски елементи.
В книгата си"Арменска История" , историкът Киракос Гандзакеци споменава, че именно в този манастир е положено тялото на княз Иване Закарян, починал през 1241 г., както и тялото на неговия син княз Иване Авак, починал през 1250 г. в Бъджни.
Стените на църквата Свети Богородица (Сурп Асдвадзадзин) , част от манастирската обител, са украсени с великолепни, чудесно запазени стенописи, датиращи от 13-ти век, когато църквата всъщност е превърната в калкедонска. Цветовите комбинации са по-характерни за византийските фрески, но тематично те си остават с арменски почерк.
Ежегодно от 20 до 21 септември в манастирът Ахтала се организира традиционно поклонение, на което се събират хора от различните краища на Армения, Грузия и Гърция.
Стенописите разположение в по-ниските части са характерни за 11-ти век. Цветовите окраски са типични за визнатийското изкуство по онова време. В по-голямата си част надписите са на грузински и гръцки език. Два от стенописите, изобразяват сцени от Стария и Новия Завет. Могат да се видят и стенописи на Свети Григорий, Дева Мария и Младенеца, Евхаристията и Тайната вечеря.
Запазени са и изображенията на светите апостоли Петър, Йоан, Павел, и евангелите Лука и Матей.
На западната стена на манастирската обител е изобразено небесното царство, а на северната страданията на Христос, първосвещеник Каиафа и Пилат Понтийски.
Много от стенописите са реставрирани, а това дава възможност на посетителите да се потопят още по-дълбоко в Божествения свят на това прекрасно място.
Манастирът "Ахтала"
Манастирът "Ахтала" е основан през 10-ти век в област Лори в село Ахтала на около 185 км северно от Ереван.
Изграждането на манастира съвпада с ренесансовия период на
Армения. Впечатление прави архитектурата на зданието - хармонично преплетени арменски, грузински и византийски елементи.
В книгата си"Арменска История" , историкът Киракос Гандзакеци споменава, че именно в този манастир е положено тялото на княз Иване Закарян, починал през 1241 г., както и тялото на неговия син княз Иване Авак, починал през 1250 г. в Бъджни.
Стените на църквата Свети Богородица (Сурп Асдвадзадзин) , част от манастирската обител, са украсени с великолепни, чудесно запазени стенописи, датиращи от 13-ти век, когато църквата всъщност е превърната в калкедонска. Цветовите комбинации са по-характерни за византийските фрески, но тематично те си остават с арменски почерк.
Ежегодно от 20 до 21 септември в манастирът Ахтала се организира традиционно поклонение, на което се събират хора от различните краища на Армения, Грузия и Гърция.
Стенописите разположение в по-ниските части са характерни за 11-ти век. Цветовите окраски са типични за визнатийското изкуство по онова време. В по-голямата си част надписите са на грузински и гръцки език. Два от стенописите, изобразяват сцени от Стария и Новия Завет. Могат да се видят и стенописи на Свети Григорий, Дева Мария и Младенеца, Евхаристията и Тайната вечеря.
Запазени са и изображенията на светите апостоли Петър, Йоан, Павел, и евангелите Лука и Матей.
На западната стена на манастирската обител е изобразено небесното царство, а на северната страданията на Христос, първосвещеник Каиафа и Пилат Понтийски.
Много от стенописите са реставрирани, а това дава възможност на посетителите да се потопят още по-дълбоко в Божествения свят на това прекрасно място.