От тази година, започнах да постя, първият ми пост беше Великия пост. Не знаех кой да питам как се пости, кога се започва, но имах много силна нужда от това да се приближа към Бог. Започнах така, както православните. Ходех в църквата близо до дома ми, не знаех дори какво е причастие, нито изповед. Една позната арменка ми каза в края на поста, че трябва в последния ден да ми се прочете молитва от свещеник. Нямаше го тайнството с виното и хляба. След края си казах, това ли беше? Имаше нещо, което липсваше, нещо, което не беше както трябва. 

Започнах коледните пости, защото душата ми се нуждаеше още по – силно, да бъде по – близо до Бог. Започнах заедно с православните, попитах една жена, която работи в храм как се прави, кога се почва и в нейно лице намерих отговор на доста въпроси. Но пък ме предупреди, че причастието може, както да бъде пагубно за душата ми, така и да ме извиси много. Минах на изповед и причастие в деня на християнското семейство. Свещеникът не знаеше, че съм арменка и ме изповяда, а друг ме причести. Но ме предупредиха, че ако са знаели, щяха да ми откажат.

Сега питам, лошо ли направих, че взех причастие в Българска църква и не казах че съм кръстена в арменска църква? Пагубно ли е за душата ми? Дори по време на изповед, ме беше срам да си разкажа всичките грешки, а след изповедта, се почувствах още по – зле. 

Получих отказ от българския свещеник да ме причести в края на Рождественския пост. Аз искам да се изповядам и да взема причастие, но ми отказаха. Какво да направя? Кога започват и кога свършват арменските рождественски пости? Кое е различното?  

 

Благодаря за въпроса. Това е много болезнен въпрос за всички нас, това че нашата сестринска църква – Българската Православна църква не причестява нашите миряни. Ако погледнем на този въпрос по-дълбоко, по-болезнен е факта, че нашите миряни отиват в българска църква и там искат да вземат причастие. В България има много Арменски църкви и там постоянно се отслужват Литургии. Защо тогава влизаме в Българската църква, където получаваме отказ и се чувстваме наранени?

По време на изповед, не бива да крием нищо. Съществуват два вида изповеди – лична (когато вярващият лично говори със свещеника) и обща (когато свещеника чете т.н. списък на грехове, а вярващият, в ума си, изповядва греховете си). Когато правим лична изповед, трябва всичко искрено да кажем, за да може свещеника да ни окаже правилна помощ. Така и по време на общата изповед, когато знаем, че сме арменци и може да ни бъде отказано и не казваме, то тогава ние вършим грях, защото лъжем свещеника.

Към причастието трябва да се приближим очистени от греховете, разкаяни и изповядани. Трябва да се покаем за всичките си грехове. Разбира се, това не означава, че душата ви окончателно е погубена. Бог винаги дава възможност на човека да си поправи грешките. Човек окончателно може да погуби душата си, когато не се възползва от възможностите и не се опитва да се освободи от греховете си.

От тук нататък посещавайте Арменска църква. В София също имаме Арменска църква и всяка неделя се отслужва Литургия. Участвайте на Литургията. Преди да започне Литургията, посетете свещеника и кажете, че искате да вземете причастие и той ще ви обясни как можете да участвате на общата изповед.

Ако постите според календара на Българската църква, променете това и започнете да постите, според календара на Арменската църква. Според нашия календар, Рождествените пости в нашата църква траят 50 дена (от 17 ноември до 6 януари), и всички, които желаят могат да постят. Но първата седмица, в средата, една седмица преди празника „Сурп Агоп Мъдзпъна Хайрабед” и последната седмица (30 декември – 5 януари) постите са задължителни.