Продължаваме нашите беседи в рамките на Великите Пости и този път искаме да поговорим за настоящата неделя.

 

Четвъртата неделя на Великите Пости се нарича Неделя на Пристойника, която получава името си според евангелския прочит на деня: Притчата на неправедния пристойник. През изминалите недели, ние разглеждахме как човечеството загуби щастието и невинността си, а миналата неделя видяхме как един щастлив човек може да попадне в обятията на греха и да стане грешник, изкушаван от сатана. Тази неделя ще се спрем на човек, който е живял в престъпния свят и е станал част от греховността на света. Но чрез Притчата на неправедния пристойник църквата учи вярващите, че дори за подобни грешници имат път към спасението. Как можем да следваме техния пример, ще стане ясно, след като първо прочетем самата Притча. Когато човек за първи път чете тази притча, възниква въпроса: как може Бог с добро око да погледне и дори да похвали неправедния пристойник? Нали той служеше лошо на господаря си и преди да бъде освободен от работа, му се отплати със зло? За да не попаднем в неразбирателство, трябва да открием ключа към тази притча, поуката, която Христос иска да предаде на народа чрез нея.

 

Главният герой на притчата, неправедният пристойник, бе човек, който живееше със законите на света, далеч от религиозните и морални принципи. Както той не пожали сили за да осигури земния си живот, така и Христос иска от човека да положи усилия за да осигури небесния си живот. Поуката от притчата е следната: синовете на света са много по – сръчни в своите среди, отколкото синовете на светлината. А поуката на Христос в тази притча се състои в следните думи:„придобийте си приятели с неправедно богатство” (Лука 16:9). Както светските хора използват богатството си, за да спечелят временни и нетрайни приятели, вие направете същото, но за духовни и вечни цели.

Нека да разберем кой е пристойника, кои са синовете на света и на светлината и какво е мамона.

 

В античния свят Пристойника е бил най-висшестоящото длъжностно лице в домовете на богатите. На тях им се доверявало почти цялото богатство на богаташа. От неговата работа зависело бъдещото действие на богатия. Ако имаше добър пристойник, той щеше да забогатее още повече, а ако бе лош, щеше да фалира. Вижте какво направи неправедния пристойник, когато разбра, че господарят му ще го освободи от поста му. Той повика при себе си длъжниците му и за да осигури по – лек живот за себе си, намали дълговете им. Когато господарят разбра за действията му, похвали го, защото показа мъдрост.

 

Ние също трябва да постъпим като пристойника, но не да извършим грехове като него, а да се отнасяме мъдро като него към всякакви въпроси и да се погрижим за вечния си живот.

Сега да разберем кои са синовете на света и на светлината, за които говори Христос. Както знаем, за Христос нямаше класова разлика сред хората. За Бог няма значение дали човекът е богат или беден, господар или слуга. Христос бе казал „по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началства, да бъде като оня, който слугува.” (Лука 22:26). А апостол Павел още по – подробно обяснява тези Христови думи: „26. Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Иисуса Христа; 27. всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. 28. Няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободен; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие сте едно в Иисуса Христа.”(Гал. 3:26-28). Христос иска да ни каже, че човешките класи, които са създадени от човека, нямат значение за Бог. Чрез тази притча, Христос дава ново, Божествено класифициране на хората. Синове на света и синове на светлината са двете класи на човечеството. Синовете на света са хората, които живеят само за света, за които са важни светските удоволствия и изискванията на света. За тях не съществуват вечен живот: небеса, рай, ад и други подобни понятия. А ако има Бог за тях, Той не се интересува от тях и те нямат нужда да се интересуват от Него. За тях законите съществуват дотолкова, доколкото те са полезни за интересите им, а нравствените закони изобщо не съществуват.

 

Втората класа, синовете на светлината са тези, които приемат съществуването на Бог, че Бог е не само Създателя на всичко, а и техният Пазител. Бог дава на човека всичко и следи, кой как ги използва. За тях има нравствени закони. Благия живот е важно не само за земния живот, а и за небесния. Те вярват на Небесния живот, където мястото им ще съответства с това, как те са живели на земята. Както житното семе, колкото е по здраво, толкова повече плодове дава. За тях земният живот е важно дотолкова, доколкото той ще осигури и ще оползотвори вечният им живот.

Хората на тези две класи не живеят отделени, а са смесени. Могат да бъдат повлияни един от друг и преминаването от единия към другия е нещо обичайно. Чрез тази притча, Христос дава един пример от живота на синовете на света, за да поучава синовете на светлината. Пристойникът бе един типичен син на света, както и господарят му, който хвали мъдростта  му. Христос призовава синовете на светлината също да бъдат мъдри и сръчни, да използват своите средства за да спечелят вечния живот. За това казва: „придобийте си приятели с неправедно богатство” (Лука 16:9).

По тълкуванието на Евангелието мамона е богатството: парите, златото, къщата, градината и пр. С една дума, това което се счита за материално богатство е мамона. Евангелието проповядва безразличие към богатството, но никога не казва, че хората трябва да бъдат бедни. Богатството прилича на пушка, която можеш да използваш за да защитаваш семейството или Родината си или за да извършиш престъпление. Тя съдържа в себе си нещо привличащо и кара човек да я ползва неправилно, което довежда до гибел. Ако употреби правилно парите си за добри и благочестиви цели, човека може да постигне големи успехи. Когато използва парите си неправилно, той се превръща в блудник. Когато непрекъснато се стреми да придобива богатство, превръща трудолюбивия в алчен. Блудството и алчността са смъртни грехове, които отначало убиват човека духовно, а после и физически.

 

Правилното изразходване на парите за семейния уют или за подпомагане на бедните и нуждаещите се, издига човека морално. Чрез подпомагането на бедните или вършенето на добри дела печели приятели и в този свят и на небето. Събира съкровища във вечните обиталища. Ако в края на живота си, този добродетелен човек не успее да се покае за греховете си, Бог ще се обърне към него с евангелското слово: „35. защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; 36. гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. … 40. … истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.” (Мат. 35,36,40).

 

Скъпи приятели, точно това Христос има в предвид, когато казва: „придобийте си приятели с неправедно богатство” (Лука 16:9). От нашето богатство, от парите си да трупаме съкровища в небето за вечния живот. Да използваме правилно всяка възможност и средства, които сме получили от Бог. Имайте богатство, но го използвайте за добри цели. Вземете пример от неправедния пристойник, не за да направите нещо лошо на вашите началници или обкръжението ви, а за да използвате възможностите по правилен начин. Скъпи читатели. Ние сме пристойници и на телата си и сме отговорни пред Бог. Да използваме възможностите на нашите тела така, че Бог да ни похвали. Великите Пости са чудесна възможност, за да покажем дали сме добри пристойници или не. Христос ще определи към коя човешка класа принадлежим. Дали сме синове на света или синове на светлината? *Пристойник – управител, иконом, настойник