Духовна беседа: Алчност и Милосърдие

Автор: Свещеник Бартухимеос Акобян

 

Скъпи вярващи читатели. Продължавайки нашите духовни беседи за смъртните грехове и благодетели, този път ще разговаряме за алчността (Ագահութիւն – Акахутюн) и милосърдието (Ողորմածութիւն – Вохормадзутюн).

Библейският призив много ясно ни казва: „гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си.” (Лука 12:15). Исус разказва една притча за безумния богаташ, който, докато мислеше да се наслаждава на събраното си богатство, същата вечер Бог му взе душата. Иисус завършва притчата с обобщението, че същото може да сполети всеки, който само мисли как да събира богатство, вместо да се стреми да богатее в очите на Бог. Последният от Десетте Божи заповеди казва: „Не пожелавай имота на ближния си”. Това ни предупреждава и забранява дори в мислите си да не сгрешим и да не пожелаваме това, което не е наше: земя, дом, жена или слуга. По този повод Христос казва: „20. Което излиза от човека, то осквернява човека. 21. Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, 22. кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. 23. Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека.” (Марк 7:20-23). За да стои възможно по – надалеч от греха, в живота и в ежедневието си, човек трябва да бъде скромен (համեստ – хамесд), добродетелен (առաքինի – аракини), честен (ազնիւ – азнив), милостив (ողորմած – вохормадз), щедър (առատաձեռն – арадацерън), смирен (խոնարհ – хонар) и въздържан (զուսպ – зусб). Алчните живеят през целия си живот в мъки, защото винаги се мъчат да придобиват богатство и умират в болки, защото съкровищата им по неволя ги напускат и тръгват в невъзвръщаема посока. Често децата на богатите са щедри в харченето. Това, което родителите им са събирали за 40-50 години, те изразходват за 40-50 дни. Апостол Павел говорейки за този грях, го нарича идолопоклонство: „Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога.” (Ефес. 5:5), защото, според Господното Слово, човек не може същевременно да служи на двама господари, т.е. не може да служи на Бог, и на мамоната – богатството. Затова алчният, който служи на мамоната не е набожен, а идолопоклонник.

От алчността се раждат сребролюбието, мошеничеството в търговията или други парични взаимоотношения, кражбата, лишението, омразата към бедните и слабите и пр.

В Библията четем за Авраам и за Йов, които са били богати, но и набожни, милостиви, които не са имали за цел да придобиват слава. Когато целта на човека е забогатяването и придобиването на слава, тогава той става алчен и сладострастен. Затова ни дава съвет мъдрият Соломон: „Не залягай да трупаш богатство; бягай от такива мисли.” (Притчи 23:4). Самият Иисус стана най-добрият пример за милосърдие и милост за всички нас. Болестта алчностсъкращава живота, защото алчният постоянно мисли как да придобие това, което няма, как да запази богатството си. По този начин той отслабва и изнемощява. Натрупването на парите става чрез труд, пазенето – със страх, а губенето – с болка.

Срещу алчността човек може да се бори чрез милостинята. Тя означава милосърдие, съчувствие. По принцип милостиня могат да раздават всички, които желаят да съчувстват на изпадналия в трудности и в нещастие, не само богатите – да дават на бедните парични помощи, да се опитат с добри дела и благи думи да ги утешат. Понеже човекът притежава тяло и душа, следователно има нужда да се погрижи за нуждите и на тялото и на душата си. Затова милостинята може да бъде два вида – духовна и телесна.

Духовните милостини са: да прощаваш на престъпника, да упрекваш грешния, да учиш незнаещите, да съветваш двоумящите се, да утешаваш скърбящите, да молиш за спасението на приятел, да търпиш несправедливостите срещу себе си. Последното също е милостиня, защото мекият и смирен отговор може да потуши гнева на ближния и да спечели приятел.

Скъпи приятели. Милостинята трябва да се прави скрито. За това Господ казва: „3. А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, 4. та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.” (Матей 6:3-4). Или „Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.”(Матей 5:42). Соломон в книгата Притчи пише: „Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.” (Притчи 14.31) и „Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, – и няма да го чуят.” (Притчи 21:13).

Милостинята не се отнася само за богатите, а и за бедните, защото колкото и да е беден той, все ще намери няколко стотинки. Затова, който дава малко от своето малко, ще бъде издигнат много по – нависоко от тези, които дават от своето изобилно богатство щедри милостини, както това се случи с вдовицата от евангелието (Марк 12:41-44). Пророк Исая казва: „11. Кога отстраниш изсред себе си ярема, престанеш да дигаш пръст и да говориш оскърбително, 10. и отдадеш на гладния душата си и нахраниш душата на страдалеца, – тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне;” (Исая 58:9-10).

Скъпи читатели. Нека всички да бъдем милостиви и да запомним думите на Христос, че иска милост, а не жертва и с това мислене да украсим нашите тела и души с добрите деяния на милосърдие.