Духовна беседа: Леност и Трудолюбие
Автор: Бартухимеос Акобян
Скъпи читатели. Продължавайки нашите духовни беседи. Този път ще поговорим за една много важна тема – леността и трудолюбието. Леността се счита за един от седемте смъртни гряха, а трудолюбието естествено за един от седемте благодетели.
Първо да разберем, защо леността се счита за смъртен грях. Ако обърнем внимание на Библията, ясно ще видим, че Бог създаде света и всичко за човека. Всичко трябва да служи на човека, а от своя страна човекът – на Бог. „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.” (Битие 1:28). Но заради леността си човекът не успя да накара всички блага на света да му служат, но най-важното, самият той не можеше да служи на Бог. Чрез леността си той се отдава на бездействието и започва да унищожава тялото и душата си, спира да извършва добри дела.
Св. Крикор Датеваци определя леността така: „Леността е нежеланието да се върши добро или отегчение от добротата, захранва греховете и е майка на празнословието”. С леност не е възможно да се получи спасение, защото не само чрез вяра човек ще се оправдае, а и чрез добрите си дела и благодетели, както казва апостол Яков: „вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва” (Яков 2:17).
Скъпи читатели. Ако един човек има вяра, но поради леността си не я превръща в дела, означава, че вярата му е само на думи и в това се изпълнява Библейския израз, че „този народ ме покланя само с устните си”. Мъдрият Соломон говорейки за леността, много ясно казва: „6. Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър. 7. Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник; 8. но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. (Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда й употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.)” (Притчи 6:6-8).
Леността може да се смята като извор на всички злини. Всички пристрастия идват преди леността. Ленивият, който не се занимава с полезни дела, е принуден да се занимава с по – вредни неща, което е по – лошо, отколкото да не прави нищо. От леността произлизат отегчението (ձանձրոյթ – цанцруйт), сънливостта (քնկոտութիւն – кънгодутюн), празнобитието (դատարկակեցութիւն – тадаргагецутюн), празнословието (շատախօսութիւն – шадахосутюн), клюките (բամբասանք – пампасанк), сладострастието (հեշտասիրութիւն – хешдасирутюн), отслабването на молитвите, разреждане посещенията в църквата и в четенето на Библията, неуспехи в ученето и в други неща. Апостол Павел много ясно призовава: „10 … който не иска да се труди, не бива и да яде. 11. Но слушаме, че някои у вас живеят безчинно, нищо не работят, а се занимават с празни работи; 12. на такива заповядваме и ги молим в Господа нашего Иисуса Христа да работят безшумно и свой си хляб да ядат.” (2 Солун 3:10-12).
От това явление произлиза едно друго много интересно нещо: ленивият, който не изпълнява своите задължения, от безделничество започва да критикува тези, които си вършат съвестно своята работа. Св. Йоан Златоуст говорейки за леността, казва следното: „Ако бездействието бе добро, то тогава земята щеше да дава всички блага без да се сее и да обработва, но тя не прави нищо подобно. Няма нищо на този свят, което да не се разваля от обездвижването. Така застоялата вода се вмирисва, а течащата запазва чистотата и бистротата си. Така и желязото, което не се употребява отслабва, губи качествата си и ръждясва, а това, което влиза в употреба става полезно и красиво и с блясъка си не отстъпва на среброто”. Мъдрецът Соломон казва: „10. Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш: 11. и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник.” (Притчи 6:10-11).
Най-резултатната борба срещу леността е трудолюбието. „Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскудията ще избяга далеч от тебе.” (Притчи 6:11). В Библията можем да намерим много примери за трудолюбие. Това разкрива и Св. апостол Павел, който непрекъснато работеше не само денем, а и нощем: „Защото помните, братя, нашия труд и мъка: работейки денем и нощем” (1 Солун 2:9). Той не работеше за удоволствие или за почивка, както правеха много от братята, но така влагаше усилия по време на труд, че да помага и на други. Ако от бездействието се раждат зли помисли, то благодарение на труда човек контролира и насочва мислите си според заниманието си. Цялото творение на Бог има нужда от почивка: природата, животинския свят и човека. Бог не само заповяда на човека да работи, а и да почива, когато каза: „Пази съботния ден” (Второзаконие 5:12). Но дългата почивка се превръща в леност, която става причина за много злини. В Библията четем, че тъкмо цар Давит, когато се бе върнал от война и почиваше в своят замък, извърши най-тежкия си грях пред Бог (Четете 2 Царе 11:1-27). Изгубиха се и бяха подложени на небесни наказания народите по времето на Ной и жителите на Содом и Гомор, когато се наслаждаваха на дълготрайната си почивка, пируваха и се забавляваха с телесни удоволствия.
Скъпи вярващи. Знаейки колко е вредна леността, и колко полза има в трудолюбието, нека така да постъпваме в живота, че да избягваме първото и твърдо да се захванем с второто, за се изпълни в живота на всеки от нас народната мъдрост, че „труда краси човека”.