Църквата е Спасителният Кораб в днешния загиващ свят

 

 

“И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето:

млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина.” (Марко 4:49)

 

В името на Отца, Сина и Светия Дух. Амин

 

Скъпи миряни,

 

с тези думи Христос усмири бурята и вятъра, който заплашваше да ги потопи. Днешният пасаж от Евангелието е за усмиряването на бурята. Иисуснарежда на своите ученици да се качат на лодката и да преминат към другия бряг на морето. По време на плаването се издига огромна буря, от която учениците силно се ужасяват. По това време Иисус спеше и учениците плахо Го събудиха и Христос усмири морето.

 

Човешкият живот също прилича на развълнувано море, което е пълно с най-различни изпитания и трудности. Както тогава Христос нареди на своите ученици да се качат и да преминат на другия бряг на морето, така и сега ни предлага да се качим в лодката, символ на която е Светата Църква и да преминем от другата страна на морето, където е вечния живот.

Светите Отци на нашата Църква сравняват Ноевия Ковчег с Църквата. Както Ной заедно със семейството си и с животните бе спасен от потопа, така и църквата е като кораб, на който Самият Христос е капитан и Той ще спаси своите вярващи от най-различните изпитания и вълнения, за да пристигнем до мирното пристанище. Но пътниците на този кораб трябва да са единни, както бяха учениците в лодката и при изпитание се обърнаха към Христос, за да им помогне, както бе и при Ной, когато в Ковчега всички се разбираха и вълкът не изяждаше агнето, а маймуната разбираше, че трябва да се държи прилично.

 

Така и пътниците към Вечния Живот трябва да осъзнаят, че вярата на всички в Църквата трябва да е еднаква. Всеки трябва да гледа към проблемите по един и същ начин. Тук няма аз, ти или той. В църквата действа принципът – ние. Всеки има различен вид вяра, гледа към християнските принципи от различен ъгъл, но в църквата всички трябва да се водят по един и същ начин, по който векове наред върви църквата. Ако успеем да приемем този принцип, то тогава и нашият кораб ще успее да стигне до другия бряг, към Вечния живот.

 

Този Евангелски пасаж насочва нашето внимание върху още един важен принцип – да се обърнем към Бог по време на изпитание, както го направиха учениците Му. По време на буря те се обърнаха към Христос и Той усмири морето. По начало хората имат навика по време на трудности да се обърнат към роднини, приятели, близки, но не и към Бог. Това е така, защото в хората липсва вяра. Христос казва: потърсете и ще намерите, почукайте и ще ви се отвори, каквото и да помолите в мое име от Бог ще ви се даде. И ние трябва с вяра да се обърнем към Бог, имайки уверението, че Бог непременно ще ни помогне.

 

Скъпи вярващи, и ние сме християни и ние сме жители на този кораб, който пътува към вечния живот. Нека с вяра да се помолим на Бог да ни дари с мир по нашия път, за да успеем благополучно да пристигнем към пристанището на мира сега и во веки.

 

Амин.