Духовна беседа: Гордост и смирение
Автор: Свещеник Бартухимеос Акобян
Скъпи читатели. Продължавайки нашите духовни беседи, този път ще разговаряме за Гордостта от седемте смъртни гряха и за Смирението от седемте добродетели. В греха на гордостта за първи път попадна злото (ангелът Зорница, Луцифер – на арменски Արշալոյս – Аршалуйс), понеже той не се задоволи с почестите, които бяха му дадени и каза: „13. Ще възляза на небесата, ще възвися престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, 14. ще изляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния.” (Исая 14:13-14). Той пожела да се изравни с Бог и падна от престола на славата. Стремежът му към по – високото го унищожи и вместо да се издигне, Бог го повали: „Ти ще се снишиш до преизподнята, до най-долните дълбини на рова.” (Исая 14:15). Това показва, какво се случва с хората, които считат, че стоят по-високо от другите или когато не ги издига сам Бог. Те неизменно падат. Библията много ясно ни казва: „всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат” (Лука 18:14). С една дума, ако човек сам издига себе си, изпада в греха на гордостта, а когато се смирява, самият Бог го издига. А когато Бог издига човека, това вече е добродетел. По време на изповед, покрай всички други грехове ние изброяваме и седемте смъртни гряха: гордост, завист, гняв, ленивост, алчност, чревоугодие и похотливост. Най-големия сред тях е гордостта, и понеже тя е причина за всички пристрастия от нея се раждат много грехове. Горделивият не желае друг да бъде по-горе от него, затова става завистлив и не понася успехите на другите. В него се разпалва гняв. Когато не успява да предотврати успехите на другите се разочарова и изпада в леност. И понеже губи надежда за успех, изпада в алчност. Алчността го подтиква да яде и да пие много и той става чревоугодник. А от много ядене и пиене в него се развива похотливост. В книгата Притчи на Библията четем:„33. Проклятия от Господа има в дома на нечестивия; а Той благославя жилището на праведните. 34. Наистина Той се присмива на присмивателите, а на смирените дава благодат.” (Притчи 3:33-34). Думата присмивател (арогантен) означава някой, който има високо мнение за себе си, себелюбив (В арменския превод на Библията се използва думата Ամբարտաւան – Ампардаван – Арогантен). Исус често е говорил за този грях. Например в притчата за Бедния Лазар, богатия бе арогантен, защото бе безсърдечен и безчувствен. Той бе лишил бедния и ранен Лазар от възможността да се храни дори от трохите на неговата трапеза. Затова след смъртта си той се измъчваше (Лука 16:19-31). В много други притчи Христос е дал примери на арогантни личности. Фарисеят, който се молеше в храма, също бе арогантен. Той на висок глас прославяше себе си и презираше бирника, който без да вдигне очи нагоре се биеше в гърдите и молеше прошка от Бог. Исус каза, че Бог прие молитвата на бирника и го оправда, но не и на фарисея, понеже който издига себе си, ще се смири, а който се смирява, ще се издигне (Лука 18:9-15). Неправедният съдия също носеше този грях, защото не се страхуваше от Бог и не се срамуваше от хората (Лука 18:1-9).
Гордостта често пронизва хората, които избягват истината и боледуват от манията на високомерието. Всеки трябва добре да познава себе си, за да не си впише качества, които не притежава. Преди Св. Литургия на Бъдни вечер от Св. Олтар се чете част от пророчеството на Даниел, в която се говори за царят на Вавилон Навуходоносор, който бе завладял страните на Изтока и бе пленил много царе. Той бе достигнал такава степен на гордост, че бе обявил себе си за бог, бе издигнал свой златен паметник и бе заповядал на всички да му се покланят. След това, според Божието слово, той полудя, напусна престола си, замина в пустинята и живееше със зверовете. След известно време разбра, че е просто един обикновен човек и неговите победи са били дар от Бога. Цар Навуходоносор се разкайваше и молеше прошка от Бог, Който, виждайки обръщението му, върна престола и почестите му ( Даниел 4).
Светите отци на нашата църква говорейки за седемте смъртни гряха, казват, че гордостта отстранява от човека Бог, завистта – приятелите, а гнева – самия него.
Скъпи вярващи. Винаги можем да се борим срещу седемте смъртни гряха със седемте добродетели. Срещу гордостта можем да се противопоставим със смирението. Бог винаги предпочита смирените. Девицата Мария бе удостоена с честа да се нарича Богородица поради смирението и покорството си: „Ето Господнята слугиня пред тебе; нека ми бъде според твоите думи.” (Лука 1:38). Пример на смирение бе за нас това, че Иисус можеше да се роди в замък, но се роди в обор. Избра обикновените хора и неграмотните рибари за негови ученици. Седнал на магаре влезе в Йерусалим, изми краката на своите ученици. Иисус заяви блажено на кротките, казвайки им, че те ще наследят земята (Матей 5:5).
Архимандрит Саркис Шнорхали (XII век) пише: „Смирението обедини природите, които една от друга бяха се разделили, понеже няма място, където Бог да не присъства, освен в душата на арогантния. Колкото са далеч изтока от запада, десетохилядно Бог е далеч от душата на арогантния. Но когато последния отрязва корените на злото и се смирява, веднага се приближава до Бог”.
Мануг Гагосян Гюринци в книгата си „Пътя на Небето” пише: „Когато гордостта те посети, веднага погледни земята и помисли, че си създаден от пръстта под краката си и отново ще се превърнеш в пръст и ще бъдеш потъпкан. Второ, помисли за раждането и за смъртта си и ще видиш, че не си по различен от другите. Така беден или богат, умен или глупав, красив или грозен, силен или слаб, всички в раждането и в смъртта са равни. Всички идват на света не само с плач и мъка, а и голи, Но и голи си заминават от този свят, нищо няма да отнесат със себе си от този свят. Нито богатия ще може да вземе имуществото си, нито красивия красотата си, нито силния силата си. Всички ще оставят тук това което имат, освен греха. Както казва апостол Павел: „не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо” (1 Тим. 6:7)”.
Скъпи читатели. Нека всички ние да се украсим със смирение и да изхвърлим всякакви явления на гордост в нас, и с това ще бъдем удостоени с Божието благословение.