Скъпи читателю,

 

продължавайки нашите беседи, този път желаем да представим на Вашето внимание значението на втората неделя от Великите Пости, която се нарича Неделя на Изгонването (Ардакъсман) Всичките седем недели на Великите Пости имат своето значение и наименование.

 

 

Първата неделя се казва Пун Парегентан, което означава „блажен живот”, т.е – радостен живот. Бог създаде човека от пръст и го сложи в Рая. Дари го с безгрижен живот и му позволи да се наслади от всичко, освен от „дървото на познанието на доброто и злото”. Човекът бе короната на Сътворението. Той живееше в Рая радостен живот, докато се появи сатаната. По този повод Арменската църква е въвела неделята Пун Парегентан, за да напомни на вярващите за блажения и безгрижния живот на прачовека и как, поради греха, човечеството бе лишено от този живот и попадна под властта на греха. Тайнството на първата неделя ни учи, как чрез постене и молитва ще можем отново да се върнем към райските наслади.

 

Следващата след Пун Парегентан неделя, когато вече са започнали Великите Пости, църквата напомня на своите вярващи, как Адам и Ева сгрешиха, а Бог ги проклина. За наказание те бяха изгонени от Рая. Затова, втората неделя на Великите Пости се казва Неделя на Изгонването (Ардакъсман). Преди да говорим за самата неделя, нека да обърнем внимание на Библейската история, където Бог заповяда на Адам: „от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.” (Бит. 2:16-17). Но се появи сатаната с образа на змия и започна да убеждава Ева, че изобщо няма да умрат, а само ще се отворят очите им и ще бъдат като Бог. Ева послуша сатаната, яде от плода на дървото, предложи и на Адам. Когато те ядоха, усетиха, че са голи и с листа от смокиня покриха голотата си. Вечерта, когато чуха, че Бог идва се скриха. А когато Бог разбра, че те са яли от забранения плод, попита, защо са го направили. Адам обвини Ева и се оправда, че тя му е предложила, а Ева на свой ред обвини змията. Бог прокле змията, Адам и Ева. Змията цял живот трябваше да пълзи по корем, жената с болки трябваше да ражда, а Адам с пот трябваше да изкарва прехраната си. Бог прокле и земята, която щеше да даде на човека бодли и тръни. Поколението на Ева щеше да поразява главата на змията, а поколението на змията – да жили петата на човека. След това Бог ги изгони от Рая (Бит. 3).

 

Ето, скъпи читателю, виждате, че Библейския пасаж за Адам и Ева не е само история. Той е историята на всеки един от нас, която за съжаление постоянно се повтаря. Всеки човек преживява своите изпитания, когато сатаната ни изпитва. Кой от нас не се е съблазнил от „забранения плод”? Кой от не е получил насърчение от наши най-близки хора за да вкусим от него, защото по този начин ние ще се узреем, ще пораснем и други подобни неща? Всеки човек по един или друг начин е изпитван от сатаната, който ни накара да вкусим от „забранения плод”, но малцина от нас следваме Божиите заповеди. Вместо тях ние следваме примера на Адам и Ева. И когато сме вкусили от „забранения плод”, кой от нас не е почувствал, че, подобно на своя праотец Адам, е съблякъл невинността, че е сгрешил, заради което не е могъл да погледне очите на родителите си, на приятелите си или на тези, които са знаели за греха му. Опитвали сме се да се крием и да уединим от вярата, от религията, от църквата, както Адам и Ева се скриха от очите на Бог.

Скъпи приятели, за съжаление всичко това постоянно се повтаря. Всеки ден се срещаме с хора, в очите на които виждаме, че са изгонени от Рая. И за да не повтаряме грешката на нашите прародители Адам и Ева и за да не бъде историята им само една обикновена история, трябва добре да възприемаме този Библейски пасаж, за да знаем как да реагираме на подобни ситуации и да пазим Божиите заповеди.

 

Преди да изпита Адам, самият сатана бе изпаднал от небето, защото като архангел Луцифер се бе опитал да се изравни с Бог, да бъде като Бог, но се бе провалил. Затова той се опитваше да провали и човека за да бъде изгонен от Рая.

Сега да разберем, какви бяха дървото на Живота и дървото за Познаване на доброто и злото. На Адам и Ева бе позволено да ядат от дървото на Живота, което се намираше в центъра на райската градина, но от дървото за Познаване на доброто и злото – не. Тези дървета символизират Божиите заповеди, които са разделени на две групи: положителни (тези, които човек може на направи. Например, почитай майка си и баща си) и отрицателни (тези, които не може да се направи. Например, не кради, не убивай и пр.). Следователно дървото на Живота символизира положителните заповеди, от което можеше да се яде, а дървото за Познаване на доброто и злото – отрицателните, от което не можеше да се яде, т.е. трябваше да се пази от тези неща. Когато извършваме отрицателните заповеди, вкусваме от забранения плод.

Когато човек вкуси от забранения плод, той умира нравствено, а понякога и физически. Например по Закона на Стария Завет, убийците или прелюбодейците трябваше да бъдат убити. Чрез отрицателните заповеди, Бог искаше да опази човека от нравствена или физическа смърт. А за тези, които спазват положителните заповеди, обещава дълъг живот. Естествено, всеки грях, в края на краища получава физическото си наказание. Да застанеш срещу Божиите заповед, означава пренебрегване на любовта и мъдростта Му. А когато съзнателно вършим грях, означава, че човек се смята по върховен от Бог и Неговите заповеди.

Затова, скъпи читатели, божествените явления, които са създадени с любов и удоволствие, се превръщат в проклятие. Жената с болка ще ражда, приятното занимание на човека се превръща в мъчителен труд, нарушават се близките отношения между Бог и човека, от това следва нарушаване на отношенията между човека и животните, а земята беше прокълната.

 

Причините на всички злини в света се крие в греховната природа на човека. А неделята на Изгонването (Ардакъсман) идва за да ни напомни, че е дошло времето да отстъпим от нашите грехове, поради които нашите прародители бяха изгонени от Рая. Поне ние да не повторим техните грешки и с покаяние, постене и молитва да стигнем към първоначалното състояние на човека. Да възстановим в нас отношението между Бог и човека и да се наслаждаваме на Божията любов. Имайки пред очите си картината на Изгонването на човека от Рая, да се събудим и да живеем с желание да се върнем отново в Рая.

 

С благословия: отец Партухимеос Акопян (Варна)