ТАЙНСТВА НА АРМЕНСКАТА ЦЪРКВА

 

Ръкополагане (Свещенство, Хиротония)

 

 

Скъпи миряни. Ще продължаваме да разясняваме Тайнствата на Арменската Апостолическа Света Църква. Този път ще поговорим за Тайнството Ръкополагане (Свещенство, Хиротония) и заедно да разберем, какво означава ръкополагането, защо е тайнство и от къде идва то.

„Ръкополагане” означава  „да се сложи ръка” или полагайки ръка върху главата на някой, да му се даде църковна степен или право да извърши религиозен обред. Ръкоположеният и помазан със Св. Миро (2), чрез дарбите на Св. Дух, получава право да обучава и да проповядва Библията, да подканва народа към покаяние, да изслушва изповеди и да опрощава грехове, да кръщава, да извършва венчавки и други църковни обреди. С една дума ръкоположеният и помазан човек, свещеникът, получава правото да предаде на вярващите благодатта на Св. Дух. Обредът, при който човек получава сан на дякон, свещеник, епископ или Католикос се казва ръкополагане. Дякони и свещеници се ръкополагат от епископ, а епископ се ръкополага от Католикос и още двама епископи. Когато се ръкополага дякони няма помазания, но при ръкополагане на свещеник челото и двете ръце се помазват, а когато се дава сан епископ се помазват със Св. Миро челото, двете ръце и палецът му. С това му се дава правото самият той да извършва ръкополагане и помазание. След ръкополагане на свещеник, той получава ново име. Например, дякон Арсен, когато е ръкоположен, приема името отец Карекин. При ръкополагането се образува нова личност, свещеник, към когото никой няма право да се обръща със светското му име (например Арсен), трябва да се обръщат към него с отче или отец Карекин. Тайнството ръкополагане се извършва по време на Св. Литургия, а ръкополагащият епископ задължително отслужва Св. Литургия.

Тайнството на ръкополагането е установено от Иисус Христос. Той даде власт на учениците си да опрощават греховете на хората, да четат молитви за изцеления на болните, да кръщават в името на Иисус Христос и да предадат благодатта на всеки от тях. Учениците на свой ред ръкополагаха епископи, свещеници и дякони идарбите си предадоха на тях, за да им помагат при отслужване на Св. Литургия, при извършване на кръщение и др. „Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Фипипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия, които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях.” (ДА 6:5-6) или „Затова ти напомням да разпаляш Божия дар, който е в тебе чрез моето ръковъзлагане.” (2 Тим. 1:6). Така дарбите предадени от Христос стигнаха до наши дни и ще продължават до края на света. Ап. Павел, говорейки за ръкополагането, казва: „И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители” (Ефес. 4:11).

Когато говорим за ръкополагането, редно е да представим и йерархията (3) на нашата Арменска Апостолическа Света църква. Нашата църква има девет йерархични степени. Търнабан (Դռնապան – човек, който отключва и заключва портата на църквата, църковен портиер), Ънтерцох (Ընթերցող – човек, който по време на Богослужение чете от Евангелието или от Пророческите книги, четец),Йертъмнецуцич (Երդմնացուցիչ – човек, който приема от вярващия отричането от сатаната преди Кръщение или Причащение), Чахънгал (Ջահընկալ – човек, който запалва светлините и свещите в църквата, клисар). Тези първи четири степени заедно се казват четирите степени на Тъпира. След това е Гисасаргавак(Կիսասարկաւագ – иподякон, той може да кади в църквата), Саргавак (Սարկաւագ – дякон, който служи на Св. Олтар, помощник на свещеника), Кахана (Քահանա –свещеник, който извършва църковните тайнства, обреди и предава Божиите благодат), Йебисгобос (Եպիսկոպոս – епископ, архиерей на епархия, настойник), Гатохигос (Կաթողիկոս – католикос, водачът на християните). В Арменската църква съществуват два вида свещеничество: женени свещеници (бялото духовенство) и неженени свещеници (монашеското духовенство), които се отказват да създадат семейства и посвещават живота си на църквата и на служението към Бог и се казват Апеха (Աբեղա – йеромонах). Женените свещеници нямат право да се издигат в йерархията, а йеромонаха може да стигне до католикос. Йеромонахът, когато защитава докторат по богословие, става Вартабед(Վարդապէտ – архимандрит) и получава право да носи жезъл, може да стане и архиерей. Според йерархията на нашата църква подчинени на свещеника се от клисар до саргавак, а свещеника е подчинен на епископа или на архиерея, а последният на католикоса. Дяконът сам няма право да извършва обреди. Свещеника има право да извърши всякакви обреди, освен помазание на църква или ръкополагане на свещеници. Тези две неща могат да се извършат от епископите.

Важно условие за ръкополагането е вярата на човека, който се посвещава в сан, духовното му и богословско знание и пр. Свещеникът, когато е отлъчен от свещеничеството, няма право повече да извършва обреди. А ако е извършил обред, те са невалидни за църквата и неприемливи пред Бог.