ТАЙНСТВА НА АРМЕНСКАТА ЦЪРКВА

 

Покаяние (Абашхарутюн)

 

Автор: Свещеник Бартухимеос Акобян

Скъпи миряни. Продължаваме нашите разяснения, относно Тайнствата на Арменската Апостолическа Света Църква. Този път ще поговорим за Тайнството на Покаянието. Ще се опитаме да разберем какво означава покаяние, защо човек трябва да се покайва и защо покаянието е Тайнство.

„Да се покае” означава „да съжалява”, т.е. да се разкае човек за извършената грешка (Грешка – Սխալ – Съхал), за греха си (Грях – Մեղք – Мехк). Вярно е, че когато човек се кръщава, очиства греховете си, но през живота си той не е застрахован от извършване на нови прегрешения и продължава да върши грехове. Волно или неволно постепенно започва да се отдалечава от Бог. Покаянието дава точно тази възможност на човека да се очисти от греховете и да възстанови в себе си избледнелия Божествен образ. Когато човек се разкайва за извършения грях и показва желание да се поправи, получава прошка от Бог чрез покаянието. Целият този процес се казва Тайнство на Покаянието. Чрез видими действия и знаци покайващият получава невидимия Божий благодат.

Тайнството на Покаянието е установено от нашия Господ Иисус Христос. Той много пъти е призовавал хората: „Покайте се, защото наближи небесното царство.” (Матей 4:17).

Както всички така и този не може да се счита Тайнство без свещеник. Без него човек не може да получи прошка от Бог. Христос каза на своите ученици: „На които простите греховете, простени са им; на които задържите, задържани са.” (Йоан 20:23). А на друго място: „Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.” (Матей 18:18). Тези думи показват как Христос предаде на своите ученици дарбата да съобщават Божията прошка на покайващия. Учениците на свой ред предадоха тази дарба чрез ръкополагане на помазаните духовници на Църквата – свещениците. За това само те могат да извършат това Тайнство.

За покаянието, човек първо трябва да се разкайва за своето престъпление, наистина да почувства, че е грешил и да бъде последователен, за да не го повтаря. После трябва да изповядва грешката или греха си, т.е. да разкаже на свещеника за греха си. Арменската Апостолическа Църква има два вида Изповеди (Изповед – Խոստովանութիւն – Хосдованутюн) – общ (Общ – Ընդհանրական – Ънтханраган) и личен (Личен – Անհատական – Анхадаган). При общата изповед свещеника чете текст, съставен от св. Крикор Датеваци, в който се изреждат всички грехове, споменати в Библията (Този текст е известен с името „Механер” или „Механеру шарк”. В буквален превод – Поредица за разкаяние – бел. на прев.). Когато покайващият слуша този текст и с висок глас повтаря след свещеника, в ума си намира сред споменатите грехове такива, които той самият е извършил. Лична изповед е, когато човек посещава свещеника и изповядва греха си. Този свещеник става негов изповедник, и няма никакво право да споделя с друг тази изповед. Арменската Църква се отнася много строго към тези правила. Ако някой свещеник сподели с друг лична изповед, веднага ще бъде отлъчен от свещеничеството си. След изповедта си, човека получава опрощаване (Опрощаване – Թողութիւն – Тохутюн), което става пълно едва след като се приеме Св. Причастие, за което ще поговорим следващия път.

Тайнството на Покаянието се повтаря. Човек може да се покае много пъти. Желателно е хората постоянно да се изповядват за греховете си, за да бъдат очистени и да получат опрощение. Няма човек, който да не извършва грях. А вършейки грях, ние замърсяваме душите си. Но Бог е дал на хората възможност да се очистят от него. Всяка Неделя чрез св. Литургия ние имаме възможност да се освободим от греха си и да заживеем в мир. Човек всеки ден измива ръцете си по няколко пъти и поне веднъж тялото си, т.е. грижи се за хигиената си. А колко пъти чистим душите си през годината?

Скъпи читатели. Да използваме възможността, която Бог ни е дал, да се покаем за греховете си и да очистим душите си.